4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 24.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2010/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 318 от 07.02.2013 г., постановено по т. д. № 1768/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството – частен жалбоподател за възстановяване по реда на чл.64 и сл. ГПК на срок за отстраняване на нередовности на касационна жалба вх. № 2077/27.02.2012 г. против решение № 32 от 06.01.2012 г. по същото дело.
В частната жалба се прави искане за отмяна на определението като се излагат доводи за неговата неправилност. Частният жалбоподател навежда оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и преценил правилно представените с молбата доказателства за внезапно влошаване на здравословното състояние на бащата на процесуалния представител на дружеството адв. К. Г. и на самата адв. Г. в рамките на срока за поправяне на касационната жалба, довело до невъзможност срокът да бъде спазен. Поддържа становище, че поради забраната на чл.63, ал.3 ГПК за продължаване на срока за обжалване не е имал право да иска продължаване на срока за поправяне на жалбата, поради което счита за незаконосъобразно извършеното от въззивния съд препращане към процедурата по чл.63 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма] за възстановяване на едноседмичния срок по чл.285, ал.1 ГПК за отстраняване на нередовности на подадената от дружеството касационна жалба срещу решението по т. д. № 1768/2011 г., Софийски апелативен съд е приел, че не е доказано възникването на непредвидими и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които да са препятствали спазването на срока. Съдът е преценил, че представените доказателства за внезапно заболяване и хоспитализиране на бащата на процесуалния представител на дружеството – молител адв. К. Г. не сочат на хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК, тъй като не съдържат данни за необходимост от осигуряване на постоянен придружител на болния по време на лечението му в болница. Изложил е съображения, че каквито и да са били ангажиментите на адв. Г. във връзка с полагането на грижи за болния й баща, те не са налагали трайното й отделяне от адвокатската професия и не са попречили на изпълнението на задълженията й, свързани с подадената от името на дружеството касационна жалба. Неоснователността на молбата за възстановяване на срока е аргументирано и с признатата от чл.63, ал.1 ГПК възможност за неговото продължаване, от която молителят не се е възползвал.
Определението е правилно.
Предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие, са уредени в разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК. Съгласно чл.64, ал.2 ГПК, възстановяването на установен от закона или на определен от съда срок е възможно тогава, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В правната доктрина и в константната практика на ВКС понятието „особени непредвидени обстоятелства” се свързва с обстоятелства, които са възникнали неочаквано, препятствали са обективно спазването на срока за извършване на дължимото от страната процесуално действие и не са могли да бъдат преодолени въпреки проявената добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Без значение дали касаят самата страна или нейния процесуален представител /определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, ІІ т. о./, ако отговарят на посочените изисквания и ако бъдат доказани в производството по чл.64 ГПК, тези обстоятелства съставляват основание по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок.
В конкретния случай дружеството – частен жалбоподател е сезирало Софийски апелативен съд с молба за възстановяване на срок по чл.285, ал.1 ГПК за отстраняване на нередовности на касационна жалба. Нередовностите са указани в разпореждане на съда от 28.02.2012 г., връчено на процесуалния представител на дружеството адв. К. Г. на 12.03.2012 г., но тъй като не са отстранени в рамките на предоставения едноседмичен срок, касационната жалба е върната с определение от 23.03.2012 г. Обстоятелствата, с оглед на които е поискано възстановяване на срока, са внезапно проявило се сърдечно заболяване на бащата на адв. Г., наложило хоспитализирането му в лечебно заведение в деня на връчване на разпореждането за времето до 20.03.2012 г., и междувременно проявил се здравословен проблем за самата адв. Г., изискващ „домашно лечение и пълно спокойствие”.
Обоснован и съобразен със закона е изводът на въззивния съд, че посочените в молбата обстоятелства не отговарят на изискването на чл.64, ал.2 ГПК да са непредвидими и непреодолими. Както правилно е констатирал съставът на Софийски апелативен съд, представените с молбата 2 бр. епикризи, издадени от Кардиологична клиника на Болница „Л.”, доказват единствено хоспитализирането в болничното заведение на лицето С. Г. В. за периодите 12.02.2013 г. – 14.03.2012 г. и 15.03.2012 г. – 20.03.2012 г., не и необходимостта от постоянно присъствие на придружител, който да се грижи за болния. Не са ангажирани доказателства адв. Г. да е полагала непрекъснати грижи за своя баща в периода 12.03.2012 г. – 19.03.2012 г. в лечебното заведение, където той се е намирал. Поради това не може да се приеме, че съществува причинно – следствена връзка между заболяването на С. Г. и пропускът на адв. Г. да отстрани нередовностите на подадената от името на [фирма] касационна жалба до изтичане на едноседмичния срок по чл.285, ал.1 ГПК на 19.03.2012 г.
С молбата за възстановяване на срок е представен и болничен лист № 109/20.03.2012 г., издаден от А. [фирма]. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че болничният лист не е обсъден от въззивния съд при преценката на предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК, но този пропуск не е рефлектирал върху правилността на обжалваното определение, доколкото болничният лист не установява релевантни за производството по чл.64 ГПК факти. Освен, че е издаден на 20.03.2012 г., когато срокът за поправяне на касационната жалба вече е бил изтекъл, болничният лист удостоверява само извършването на медицински преглед на адв. К. Г. на 19.03.2012 г. с поставяне на диагноза „увреждания на брахиалния плексус” и предписване на домашен режим на лечение за периода 19.03.2012 г. – 23.03.2012 г. От съдържанието на болничния лист не следва извод, че поради поставената й диагноза адв. Г. не е могла да изпълнява служебните си задължения като адвокат преди датата на прегледа и че именно по тази причина тя не е била в състояние да отстрани нередовностите на касационната жалба в рамките на срока по чл.285, ал.1 ГПК.
Правилно е становището на Софийски апелативен съд, че при наличие на уважителни причини за пълномощника й страната е могла да поиска от съда продължаване на срока за поправяне на жалбата по реда на чл.63 ГПК. Позоваването на частния жалбоподател на забраната на чл.63, ал.3 ГПК е неуместно, тъй като чл.63, ал.3 ГПК не допуска продължаване само на сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна, какъвто несъмнено не е срокът по чл.285, ал.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение по т. д. № 1768/2011 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 318 от 07.02.2013 г., постановено по т. д. № 1768/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :