О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София 11.09.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 770/2012
година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
А. С. А. и С. С. А., представлявани от управителя А. П. са подали касационна жалба срещу решение № 116 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 10 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, въззивен състав с което е отменено решение № 316 от 17.10.2011г., постановено по гр.дело № 2 по описа на на Велинградски районен съд за 2010г. и еотхвърлен предявеният от касаторите иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Представена е и втора жалба срещу решението с вх. № 3745 от 12.06.1912 г.
В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Нарушаването на съществени процесуални правила, касатора намира в нееднаквото и неравнопоставено третиране на страните по повод обсъждането на представените доказателства. Счита, че съдът не е изложил мотиви относно възраженията за нищожност на двете решения за възстановяване на земеделската земя и не е уточнил идентичността на двата заявени имота.
На второ място инвокира оплакване за нарушаване на материалния закон защото въззивният съд не е посочил на кои доказателства гради своите отхвърлителни изводи.
Към касационната жалба е представено изложение. В него касаторите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като посочват следните въпроси:
-Въззивният съд не се е произнесъл по направеното искане от ищеца за признаване на двата броя решения № 409 от 29.05.2007 г. по заявление № 409 от 4.03.1992 г. и по решение № 409 от 29.05.2007 г. по същата преписка. Тези решения са нищожни , тъй като не са издадени от компетентен орган.
-На второ място считат, че неправилно и несъответно напрактиката на ВКС е разпределена доказателствената тежест.
– Третото становище е, че ответниците е следвало да оспорят създадените официални документи по анкетирането, геодезичното заснемане на спорните имоти;
-В решението не е била изследвана процедурата по възстановяването на имотите , нарушаването на която те считат, че се отразява на валидността на решенията.
-Вторият имот не е възстановен и не е описан в документите, обективиращи възстановяването на земеделската земя. Представят решения на отделни състави на ВКС.
Представено е и второ изложение , в което отново се инвокират оплаквания за неправилност на решението.
Ответникът А. С. С. е представил отговор, в който прави възражение за допустимостта на касационната жалба предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК . Прави въэражение за допустимостта на касацията и относно липсата на въпроси , които да са зададени в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците Ф. с. Б., С. С. Б., Р. А. К., Н. А. С., З. С. А. А. С. Т., Ф. А. К., Ф. А. А., И. А. К., К. А. К., А. М. С., , И. А. С. К. х. М. и Ш. С. С. не са взели становище по касационната жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на “А. С. А. и С. С. А. О. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставени въпроси.
А. С. А. и С. С. А., като наследници на С. А. А. , б. ж. на с. “С.” , община “В.”, поч. на 5.01.1987 г. са предявили иск срещу А. С. С. ,Ф. С. Б., С. С. Б., Р. А. К., Н. А. С., З. С. А. А. С. Т., Ф. А. К., Ф. А. А., И. А. К., К. А. К., А. М. С., , И. А. С. К. халил М. и Ш. С. С., които са наследници на С. А. Б. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като са поискали да се признае за установено, че тяхният наследодател е притежавал в собственост нива с площ от 1 122 кв.м. в землището на [населено място], в местността “Б.”, Х категория, съставляваща имот №…. по картата на възстановената собственост и гора в земеделски земи с площ от 4 578 кв.м., … категория, находяща се в землището на с.”С.”, в местността “Х.” , за която е отреден имот №….. по плана за земеразделяне. Посочват, че тези два имота са възстановени на ответниците. Въззивният съд е обсъдил доказателственият материал и е стигнал до извода за неоснователност на иска.
Касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване защото не са поставени въпроси в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В жалбите срещу въззивното решение и в представените изложения се навеждат единствено въпроси касаещи неправилност на съдебният акт.
При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата , а не за проверка правилността на съдебният акт , каквито оплаквания са наведени в настоящия случай.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, по който се налага уточняване на практиката или на двете касационната жалба въпроси не съдържат материално правни и процесуални проблеми които налагат решението да бъде разгледано от касационната инстанция. Напротив по всички зададени въпроси е създадена трайна и безспорна практика , на тези въпроси и отговорено в първата касация и въззивното решение е съобразено с трайната съдебна практика. Спорно е обсъждането на приобщеният доказателствен материал и направените въз основа на него фактически изводи поради което за тяхното изясняване не е необходимо допускането на касационно обжалване.
Касаторите дължат на А. С. С. направените по делото разноски документирани с договор за правна защита и съдействие с. АБ № 006820 от 2012 г. в размер на 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 116 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 10 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, въззивен състав .
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН [ЕГН] и С. С. А. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на А. С. С. направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: