Определение №449 от по гр. дело №144/144 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №  449
 
                                           София, 30.04.2010г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито  заседание на девети  април   , две хиляди и десета   година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Томов  гр. д №144/2010 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. от с. Ц., обл Пазарджик срещу решение №579 от 07.12.2009г по гр.дело № 888/2009г. на Пазарджишки окръжен съд , с което в трудов спор по иск за възстановяване на работа , чл. 344 ал. т.1 и т.2 от КТ, предявен самостоятелно след отмяната на незаконосъобразно на уволнение , същият отхвърлен като предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, противоречие се изтъква с оглед приетото в решение №518 от 20.07.1998г на ІІІ г.о на ВКС относно приложима за този иск включително,обща тригодишна давност
В отговор ответникът О. „ В. Л. с. Ц. оспорва наличието на цитираното решение да е пример за противоречива практика по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Константната практика на ВКС е в смисъла, съобразен от въззивния съд . В подкрепа са цитирани редица примери от нея.
Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се позовава на едно единствено решение на състав на ВКС (решение №518 от 20.07.1998г на ІІІ г.о ),което е изолирано и отразява категорично преодоляното в константната практика (виж реш. № 2* от 09.01.2007г ІІІг.о, реш. №899 от 15.05.2006г ІІІг.о и др.) разбиране, че двумесечния срок по чл. 358т.2 от КТ , не се отнася до иска за възстановяване на работа по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ .
Към исковете , отнасящи се до прекратяване на трудови правоотношения и защита на работниците и служителите от незаконни уволнения , се отнасят двата иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ ,така и иска за поправка на основанието за прекратяване по чл. чл. 344 ал.1 т.4 от КТ. Давностният срок за предявяването им е двумесечен. Именно с това понастоящем утвърдено в трайната практика на ВКС разбиране се е съобразил въззивния съд в случая , поради което не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по изведения в изложението въпрос. Ответникът в производството е установил разноски 150 лева , които следва да се присъдят .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №579 от 07.12.2009г по гр.дело № 888/2009г. на Пазарджишки окръжен съд
Осъжда В. Г. К. от с. Ц., общ Пазарджик да заплати на О. „ В. Л. с. Ц. сумата 150 лева разноски в настоящето производство
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top