О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 22.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №181/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответниците по исковата молба “С” А. – Пловдив и от К. Б. П. от град П., приподписана от адв. Д, и по насрещна касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ищеца Д. А. Х. от град Л., област Пловдив, против въззивно решение №1324/10.7.2009 г. по гр.д. №790/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., девети граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че касационната жалба е допустима на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, че е необосновано като подробно се излагат доводи в посочения смисъл.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към насрещната касационна жалба се твърди, че въпросът за допустимостта на жалбите е съществен процесуалноправен въпрос, който съдът задължително трябва да обсъди, както и относно пределите на инстанционната проверка. Твърди се, че в конкретния случай въззивната инстанция не е извършила правилен прочит на жалбата на ответното дружество в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ, в резултат на което при произнасяне на решението си е излезнал извън пределите на въззивната жалба. Излага се, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението противоречи на задължителните указания от т.14 от ТР№1/2000 г. на ОСГК по въпросите на въззивното производство и на тези по т.10 от ТР№1/200, г. на ОСГК за касационното обжалване.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ищецът – касационен жалбоподател е депозирал и отговор срещу касационната жалба и изложението на ответника по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по двете касационни жалби и отговора на ищеца – касационен жалбоподател, намира за установено следното:
Изложенията не съдържат формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към насрещната касационна жалба се твърди, че въпросът за допустимостта на жалбите е съществен процесуалноправен въпрос, който съдът задължително трябва да обсъди, както и относно пределите на инстанционната проверка. Твърди се, че в конкретния случай въззивната инстанция не е извършила правилен прочит на жалбата на ответното дружество в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ, в резултат на което при произнасяне на решението си е излезнал извън пределите на въззивната жалба. Излага се, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението противоречи на задължителните указания от т.14 от ТР№1/2000 г. на ОСГК по въпросите на въззивното производство и на тези по т.10 от ТР№1/200, г. на ОСГК за касационното обжалване.
В процесния случай изложението на ответниците по исковата молба по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържа ясно и точно формулиран въпрос. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съдържа касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Същото се отнася и за изложението по насрещната касационна жалба, а опитът да бъдат формулирани някакви процесуални въпроси е опит за бланкетно излагане на част от две тълкувателни решения на ОСГК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпроси от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1324/10.7.2009 г. по гр.д. №790/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, девети граждански състав, по касационна жалба, вх. №19179/28.8.2009 г., подадена от “С” А. – Пловдив и от К. Б. П., и по касационна жалба, вх. №27920/03.12.2009 г. подадена от Д. А. Х. от град Л., област Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: