О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. София, 03.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 495 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Габровски окръжен съд, ГК, № 97 от 06.07.2009г. постановено по гр.д. № 83 /2009г., с което е оставено в сила решение № 525 от 23.10.2008г. на Габровски районен съд по гр.д. № 330 /2007г. в частта му, с която е уважен установителния иск за собственост на ищците – наследници на И. Д. Ц. против П. М. И., И. Й. И., Г. Б. К. и В. И. В.Крумова за установяване, че са съсобственици на поземлен имот № 58 в кв.5 по плана на с. Б., община Г., с площ 640 кв.м., незастроен при дялове както следва: И. Д. Д. – 1/12 ид.ч., Й. Д. И. – 1/12 ид.ч., А. К. Х. – 1/12 ид.ч., Й. Г. Д. – 1/8 ид.ч., В. П. Д. – 1/8 ид.ч., М. Д. Д. – 1/12 ид.ч., С. К. С. – ? ид.ч. и К. М. Ф. – 1/12 ид.ч.; отменен е констативен нотариален акт за собственост по давност и наследство № 1* т.2, рег. № 2* д. № 246 от 21.08.2006г. на нотариус А. Ц. в частта му над 1/12 ид.ч. от имота и е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС. С въззивното решение също така е обезсилено решението на Габровски районен съд в частта, с която на основание чл. 431, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за покупко-продажба № 1* т.І, рег. № 2* от 03.11.2006г. на нотариус Й. П. за продажба от П. М. И. и И. Й. И. на Г. Б. К. и В. И. В.Крумова над 1/12.ид.ч. от процесния имот и в тази част производството е прекратено. В тази част решението е влязло в сила, тъй като подадената от Г. К. и В. В. К. касационна жалба вх. № 3312/19.08.2009г. е върната с влязло в сила разпореждане на въззивния съд.
Жалбоподателите П. М. И. и И. Й. И., чрез пълномощника си адв. Б, намират обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е въпросът по какъв начин и спрямо кого владеещия съсобственик следва да афишира намерението си да държи имота като свой, при положение, че останалите съсобственици са дезинтересирани от имота, не живеят в страната и нямат свой представител.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване, че ищците са съсобственици на недвижим имот и за осъждане на ответниците да предадат владението върху него.становено е, че ищците и ответникът П. И. са придобили имота – поземлен имот № 58 от кв.5 по плана на с. Б. с площ 640 кв.м., незастроен, по наследство от И. Д. Ц. , починал през 1961г, като наследодателят не е притежавал документ за собственост. През 2006г. сънаследникът П. М. И. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имота по наследство и давност. Същата година той и съпругата му И. са продали имота на ответника Г. Б. К. по време на брака му с В. В. К. Събрани са свидетелски показания относно това кой е ползвал и владял имота. Съдът, при преценка на доказателствата, е приел, че не е доказано П. И. да е владял имота за себе си повече от 10 години, както и че той не е демонстрирал намерението си за своене пред останалите сънаследници. Поради това е уважена установителната част на претенцията, а осъдителната част за предаване на владението е отхвърлена, защото не е било доказано, че ответниците владеят имота и че ищците са загубили владението като сънаследници.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният материалноправен въпрос е относно манифестирането на намерението на съсобственика да държи имота за себе си, при положение, че останалите сънаследници са дезинтересирани от имота и някои от тях не са в страната. Същият е определящ за изхода на спора, който е бил съсредоточен върху това дали имотът е придобит по давност от съсобственика П. М. И.. Ж. са посочили този въпрос, с което е изпълнено общото основание за допускане на касационното разглеждане, но не са развили и обосновали допълнителните основания за това визирани в трите хипотези на чл. 280, ал.1,т.1 – 3 ГПК. Няма твърдения нито за противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК/, нито са наведени данни за противоречиво разрешаване на въпроса в съдебната практика /основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК/. Налице е единствено формално позоваване на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като е посочено, че въпросът е значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но без каквато и да е мотивировка. Следва да се посочи, че без обосновка на някоя от изчерпателно посочените от законодателя хипотези, при които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, е невъзможно да се допусне касационно обжалване на решението. Виж в този смисъл ТРОСГКТК № 1/2009г.
Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая по визирания от жалбоподателите въпрос е създадена утвърдена практика, която е съобразена от въззивния съд, и не са налице горните условия за промяната й.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 06.07.2009г. постановено от Габровски окръжен съд по гр.д. № 83 /2009г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 525 от 23.10.2008г. на Габровски районен съд по гр.д. № 330/2007г. по касационната жалба на П. М. И. и И. Й. И. от гр. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: