5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София,05.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2082/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1827 от 20.12.2012 г. по т. д. № 2272/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 2021 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 3340/2011 г., е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място], като правоприемник на ДП „С. и възстановяване” – поделение В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 38 ТЗ за признаване съществуването на вземане за сумата 15 000 лв., с включен ДДС, представляваща възнаграждение за месеците януари, февруари, март, април и май 2008 г. по договор за търговско представителство от 13.08.2007 г. и издадена фактура № 61 от 03.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2011 г. и до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1249/2011 г. на Варненски районен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за недействителност на процесния договор за търговско представителство и съответно за недължимост на претендираната сума с твърдението, че същият е резултат от неоснователния отказ на съда да приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Според касатора, договорът, подписан от директора на поделението на ответното дружество без наличието на изрично овластяване за това от страна на дружеството-принципал, следва да се счита потвърден впоследствие предвид липсата на незабавно противопоставяне след узнаването му, което се установява от представените във въззивното производство, но неприети от решаващия състав в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ГПК, писмени доказателства и по-конкретно – от писмо изх. № 139 от 27.05.2009 г. на директора на поделението в [населено място] до Централното управление на ДП „С. и възстановяване” в [населено място].
Като значими за изхода на делото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите „относно приложението на презумпцията, предвидена в чл. 301 ТЗ при действия, извършени от името на търговец без представителна власт, както и относно необходимостта страната изрично да се позове на тази разпоредба, за да бъдат приложени нейните правни последици и преклудирането на тази възможност пред въззивната инстанция”. Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 118 от 05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 44 от 31.03.2009 г. по т. д. № 447/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 37 от 01.04.2009 г. по т. д. № 106/2008 г. на ІІ т. о., както и че се решават противоречиво от съдилищата, за което се позовава на решение № 1707 от 03.12.2012 г. по в. т. д. № 163/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 19.04.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], като правоприемник на ДП „С. и възстановяване” – поделение В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 38 ТЗ за признаване съществуването на вземане за сумата 15 000 лв., с включен ДДС, представляваща възнаграждение за месеците януари, февруари, март, април и май 2008 г. по договор за търговско представителство от 13.08.2007 г. и издадена фактура № 61 от 03.12.2010 г., въззивният съд е приел, че този договор не е породил действие за ответното дружество, тъй като същият е сключен от директора на неговото поделение в [населено място] без наличието на представителна власт. По отношение твърдяните от въззиваемото дружество обстоятелства, обосноваващи приложение на чл. 301 ТЗ, решаващият състав е счел, че същите са заявени несвоевременно – едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция и затова е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 ГПК за приемане на представените в тази връзка доказателства, в т. ч. и писмо изх. № 139 от 27.05.2009 г. на директора на поделението в [населено място] до Централното управление на ДП „С. и възстановяване” в [населено място], с което е изпратен екземпляр от анекса и от договора. Изложени са съображения, че в съдебно заседание на 25.04.2012 г., когато е обявен докладът по делото и е докладвано възражението на ответника за липса на представителна власт на директора на поделението при подписване на процесния договор и анекса към него, ищецът не е въвел твърдение за такова обстоятелство, като единственото му твърдение към този момент е за наличие на анекс към договора, сочещ на знание на новото ръководство за съществуването на договора. Съдебният състав е приел, обаче, че анексът не доказва факта на узнаване на договора от страна на принципала, тъй като и той е подписан от директора на поделението в [населено място]. Същият извод е направен и по отношение на фактура № 61 от 03.12.2011 г. и придружителните писма поради връчването им на адреса на Строително поделение – В..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от касатора въпроси са формулирани абстрактно, без да са отнесени към изводите на въззивния съд, което препятства извършването на преценка за относимостта към тях на цитираната в изложението съдебна практика.
Освен това, следва да се посочи, че изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка с узнаването на процесния договор от ответното по иска дружество, са формирани на база събраните по делото доказателства, обсъждането на които, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОКГТК на ВКС, е относимо към правилността на съдебния акт и не може да бъде съобразявано като въпрос, обосноваващ допускането на касационния контрол. Следователно, в случая не е налице предвидената в чл. 280, ал. 1 ГПК обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което не подлежи на преценка и наличието на допълнителните предпоставки, относими към поддържаните две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Отделно от това, същите са и недоказани. Представените от касатора решения на ВКС касаят принципно приложението на чл. 301 ТЗ, но в хипотези, съвършено различни от настоящата – потвърждаване на договора за извършване на СМР чрез подписване на акт обр. 19 (решение № 118); потвърждаване на спедиционен договор чрез подписване на фактурата, в която са изброени конкретно транспортните документи за извършен превоз (решение № 44); потвърждаване на договор за продажба на недвижим имот при доказано узнаване на същия от ненадлежно представлявания търговец и липса на противопоставяне (решение № 37). Що се отнася до представеното въззивно решение на Варненски окръжен съд, доколкото липсват данни да е влязло в сила, то не представлява „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, разяснен в т. 3 от цитираното тълкувателно решение.
По отношение на въпроса за преклудиране възможността на страната да се позове на нови обстоятелства и да представи нови доказателства пред въззивната инстанция поддържаните от касатора основания са изцяло недоказани, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва позоваване на релевантна съдебна практика (задължителна и казуална).
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, на ответника не се присъждат разноски предвид липсата на доказателства такива да са направени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1827 от 20.12.2012 г. по т. д. № 2272/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: