Определение №45 от 43481 по ч.пр. дело №2945/2945 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45

гр. София, 16.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2945 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.275 ал. 2, вр. чл.262 ал.2,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4233/14.08.18 г. , подадена от страна на С. П. С. ЕГН: ………. срещу определение на АС-Велико Търново № 175/ 18.07.208 г. по в.ч.т.д. № 229/18 , с което е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на срока за обжалване, частна жалба на същия жалбоподател срещу определение на ОС-Ловеч, с което отказано приемането за разглеждане на насрещен иск, предявен по реда на чл.211 ГПК от страна на С. П. С. срещу ищеца по първоначалния иск „ПАНАЦЕЯ”ЕООД.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконсъобразно и моли същото да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на срока за обжалване, частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на ОС-Ловеч, с което е отказано приемането за разглеждане на насрещен иск, предявен по реда на чл.211 ГПК от страна на С. П. С. срещу ищеца по първоначалния иск „ПАНАЦЕЯ”ЕООД, съставът на ВТАС се позовал на следните факти: препис от определението на ОС-Ловеч е било връчено лично на жалбоподателя на 11.05.2018 г., ведно с уведомлението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Следователно, едноседмичният срок по чл.275 ал.1 ГПК за подаване на ЧЖ срещу него, започва да тече от датата на връчване и към датата на постъпване на ЧЖ в съда-14.06.2018 г. е бил изтекъл.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваният акт като краен резултат е правилен, доколкото в задължителните указания по прилагането на закона, дадени в т.7 от ТР №1/2013 на ОСГТК се приема,че в случаите на постановяване на определение за неприемане за съвместно разглеждане на насрещен иск по чл.211 ал.2,изр.2 ГПК, извън случаите на връщане на ИМ, поради неотстраняване на нередовностите й, определението за неприемане не подлежи на обжалване с ЧЖ.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на АС-Велико Търново № 175/ 18.07.208 г. по в.ч.т.д. № 229/18 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top