3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
С., 11.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1368 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 134 от 17.01.2011 година по гр.д. № 3401/2009 година Софийски апелативен съд е обезсилено решение № 4028 от 25.07.2009 г. по гр.д. № 1004/2004 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявените от К. Я. К. от [населено място] против М. съвет на Р. България и Висша атестационна комисия, [населено място] субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че предявените искове за вреди, претърпени в периода 26.09.1997 г. – 03.05.1999 г. вследствие на изживян стрес и уронване престижа на ищеца в обществото и научните среди поради несвоевременно приключване на процедура по защита на дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на философските науки” са недопустими на основание чл. 224, ал.1 ГПК (отм.). Този извод на съда е формиран след констатация, че с влязло в сила решение № 1412 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 1489/2006 г. на ІVб г.о. на Върховния касационен съд, Висшата атестационна комисия, [населено място] е била осъдена да заплати на ищеца К. Я. К. на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за накърняване на престижа и самочуствието му поради забавяне на процедурата за получаване на научна оценка на публикувания научен труд.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от К. Я. К. от [населено място]. Изложени са доводи за недопустимост на съдебният акт, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, подменяйки предмета на делото. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 ГПК: по обуславящия изхода на делото въпрос съществува ли забрана за предявяване на частичен иск за неимуществени вреди, съдът се е произнесъл в противоречие с т.1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. ОСГК ВКС, а по въпроса ползва ли се със сила на пресъдено нещо първоинстанционно решение, отменено от ВКС, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1412 от 11.01.2008 г.по гр.д. № 1489/2006 г. на V г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба М. съвет на Р. България и Висша атестационна комисия, [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Доводите за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Съдът се е произнесъл по въведения от ищеца спорен предмет – претенция за неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени в периода от 26.09.1997 г. до 03.05.1999 г. от неправомерни действия на ответниците по оценяване на научния му труд и своевременно провеждане на процедурата за присъждане на научна степен. Решението е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки за постановяване на валиден и допустим съдебен акт.
Въпросът съществува ли забрана за предявяване на частичен иск за неимуществени вреди не е обуславящ изхода на делото. Несъмнено предявяването на частичен иск е допустимо, в т.ч. и частичен иск за неимуществени вреди, но в обжалваното въззивно решение е прието, че с влязлото в сила решение, съставляващо пречка за пререшаване на спора не е разгледан частичен иск, нито такъв е бил предявен от ищеца с исковата молба. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г. на ІV г.о., претендиращият обезщетение за вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди, в т.ч. бъдещите, произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само част от вземането си. Когато се предявява частичен иск, в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди, в т.ч. бъдещите. Предявяване на частичен иск може да бъде извършено като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди; могат да се претендират вреди, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му или да се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им. Съобразявайки установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца иск пред Софийски градски съд по гр.д. № 3132/1995 г. не е частичен; че с решение № 1412 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 1489/2006 г. на ІVб г.о., Върховният касационен съд не се е произнесъл по частичен иск, а е присъдено обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди за периода след 1992 г.; отчетени са всички обстоятелства в периода след предявяване на иска и до постановяване на решението – всички действия, довели до несвоевременно приключване на процедурата по дисертационния труд, продължила от 16.06.1993 г. до 03.05.1999 г., а в диспозитива на решението Висшата атестационна комисия е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане без да е посочен период, за който са присъдени, т.е., че съдът се е произнесъл с влязло в сила решение за всички вреди, вкл. и по претенцията за вреди в периода от 26.09.1997 г. до 03.05.1999 г., предмет на производството по гр.д. № 3401/2009 година.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 1412 от 11.01.2008 г.по гр.д. № 1489/2006 г. на V г.о. ВКС. Въпросът ползва ли се със сила на пресъдено нещо първоинстанционно решение, отменено от ВКС не е обуславящ изхода на делото. За да приеме, че производството по делото е недопустимо на основание чл. 224, ал.1 ГПК (отм.), въззивният съд е констатирал, че спорът е разрешен с влязло в сила решение на Върховния касационен съд, предвид което повдигнатият от касатора въпрос се явява неотносим към разрешения процесуален въпрос по приложението на чл. 224, ал.1 ГПК (отм.).
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 17.01.2011 година по гр.д. № 3401/2009 година Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: