О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 450
София, 24.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари……………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 6852/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма]-София, чрез процесуалния си представител адв. Г. С. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 3037 от 25.07.2013 година по гр.д. № 555/2013 година на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 140 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 1193/2012 г. на районен съд-П., с което са уважени искове на Д. А. М. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 033/30.05.2012 г. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор [фирма]-София на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „Специалист общо застраховане” към агенция П. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7 140 лева, ведно със законната лихва от 25.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Д. А. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-Б., оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът „..относно изпълнението на законоустановеното задължение на работодателя преди да наложи дисциплинарното наказание да поиска обяснение на работника/служителя по чл.193 КТ”. Питането е във връзка с данните по делото, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена и връчена един час след като на служителя са поискани и той е дал писмените си обяснения. Касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решение № 432 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1322/2009 г. на ВКС, в което е възприето принципното положение, че работодателят трябва да изслуша работника или служителя в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание.
Отговорът на поставения въпрос не буди съмнение в съдебната практика и следва от самия закон. Разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ изисква работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание. Смисълът на това изискване е пояснен в края на текста – за да може работодателят да събере и оцени посочените доказателства. В случая съдът е приел, че уволнението следва даването на обяснения, но това е направено формално, тъй като в рамките на един час работодателят /който се намира в София и се представлява от две лица едновременно, а служителят работи в П./ не е могъл да се запознае с тях и да ги оцени. В този смисъл въпросът не кореспондира с приетото от въззивния съд и няма отношение към решаващите му съображения.
Вторият въпрос в изложението се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е формулиран така: „Когато работодателят констатира нарушения на трудовата дисциплина, извършени от работник/служител, трудовото правоотношение с който вече е прекратено към датата на узнаване на нарушението, и в последствие прекратяването на трудовото правоотношение бъде признато за незаконно, като работникът/служителят бъде възстановен на заеманата преди прекратяването работа, и ако са изминали повече от 2 месеца от датата на узнаване на нарушенията, има ли право работодателят да наложи дисциплинарно наказание на възстановения на същата работа работник/служител”.
Въпросът е зададен хипотетично, тъй като уволнението е отменено на основание чл.193, ал.2 КТ без да е разгледан спорът по същество. Доколкото въззивният съд е изложил мотиви в тази насока, то е за „пълнота на изложението”, т.е. не обосновават негова решаваща дейност, нито обуславят изхода на делото съобразно разясненията, дадени с ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
При този изход на делото съдът присъжда на ответника разноски за касационното производство в размер на 600 лева, съобразно представения договор за правна помощ и съдействие, както и списък на разноските в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3037 от 25.07.2013 година по гр.д. № 555/2013 година на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-София ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. М. от [населено място] сумата 600 лева /шестотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.