О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 450
гр.София 30.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.пр.гражданско дело № 1793/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1* от 08.09.2008 год. на Г. Д. Г. от гр. С., приподписана съгласно чл.284, ал.2 ГПК от адв. Р, срещу определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр. дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд, втори гр.състав в частта, с която е оставено в сила протоколното определение от 13.06.2008 год. на Плевенския районен съд за спиране на производството по гр.дело № 3703/2007 год. на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ до окончателното решаване с влязло в сила решение по гр.дело № 2446/2007 год. на Плевенския районен съд. Заедно с частната касационна жалба е постъпило и възражение от Г. Д. Г. срещу определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр.дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е била оставена без уважение подадената молба по чл.255, ал.1 ГПК за определяне на срок при бавност, допусната от Плевенския районен съд по гр.дело № 3703/2007 год. Частният жалбоподател поддържа, че частната жалба и възражението са допустими за касационно разглеждане, тъй като били налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК – определението на въззивния съд било постановено в противоречие с Постановление № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на Върховния съд, както и че е необходимо произнасяне на касационната инстанция по съществен процесуалноправен въпрос, а именно изясняване на понятието „нищожност” на съдебните актове по ГПК, в сила от 01.03.2008 год.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че т.н. възражение срещу определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр. дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената молба по чл.255, ал.1 ГПК за определяне срок при допусната от Плевенския районен съд бавност при разглеждане на гр.дело № 3703/2007 год., не подлежи на касационен контрол по реда на глава двадесет и първа „О”/чл.274-чл.279 ГПК/. Производството по молба за определяне на срок при бавност е регламентирано в самостоятелна глава деветнадесета /със същото наименование/, като разглеждането на молбата за определяне на срок завършва съгласно чл.257, ал.1 ГПК в горестоящия на допусналия забавяне съд, чието определение не подлежи на обжалване, независимо дали с него молбата се уважава или отхвърля/ал.2/. След като законът изрично предвижда, че определението на горестоящия съд по молбата за определяне срок при бавност, не подлежи на обжалване, възражението срещу определението на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. Д. Г. по чл.255, ал.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274-чл.279 ГПК и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази му част следва да бъде прекратено.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че частната касационна жалба срещу определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр. дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила протоколното определение от 13.06.2008 год. по гр.дело № 3703/2007 год. на Плевенския районен съд за спиране на производството на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ не следва да бъде допускана до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да потвърди определението на първата инстанция за спиране на производството по гр.дело № 3703/2007 год. на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, въззивният съд приел, че между същите страни по повод прекратяване на трудовото правоотношение е висящо и гр.дело № 2446/2007 год. на Плевенския районен съд, по което дело се претендира незаконосъобразност на уволнението, от който факт зависи уважаването или отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, явяващ се акцесорен по отношение главния иск за отмяна на уволнението.
Твърдяното противоречие на определението на въззивната инстанция с Постановление № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на Върховния съд /без да е посочена която и да е от 19-те точки на тълкувателния акт/, не е налице. От съдържанието на частната касационна жалба би могло да се приеме, че се има предвид т.8 от Постановлението, касаеща правомощията на второинстанционния съд по повод жалба срещу нищожно решение – да обяви нищожността и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, неучаствувал в постановяване на обявеното за нищожно решение /т.17 от същото постановление/. От препращането, което се прави с частната касационна жалба към въззивната частна жалба вх. № 768 от 16.06.2008 год. пък следва, че позоваването на нищожност на определението от 13.06.2008 год. по гр.дело № 3703/2007 год. на Плевенския районен съд е във връзка с т.11 и мотивите към същата точка на Постановление № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на Върховния съд, съгласно които по аналогия с чл.208, ал.3, б.”а” ГПК/в ред. към онзи момент/, делото се връща за ново разглеждане, когато при постановяване на решението е участвувал съдия или съдебен заседател, който е трябвало да се отстрани съгласно чл.12 ГПК, независимо кое от основанията за отстраняване е било налице и дали страната е правила отвод или не. Твърдяният порок на определението от 13.06.2008 год. по гр.дело № 3703/2007 год. на Плевенския районен съд е, че е нищожно, тъй като било постановено от съдия, който се е отвел от участие по делото на основание чл.12, ал.2 ГПК/отм./. Следва да се има предвид обаче, че най-напред е било постановено определението за спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, който съдебен акт, вписан в протокола, е бил обявен на ищцовата страна, присъствала в заседанието, заедно с възможността да го обжалва в 7-дневен срок, едва след което съдът се е произнесъл с друго определение по направеното от ищеца/сега частен жалбоподател/ искане за отвод на съдията-докладчик. При това, искането за отстраняване на съдията-докладчик е било мотивирано и с несъгласието на страната с постановеното вече определение за спиране на производството.
В обобщение, освен че липсва твърдяното противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС/чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, не е налице и предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание би било налице: а/ когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. В изложението за допускане на касационно обжалване не се съдържат основания, които могат да се обхванат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението с вх. № 1* от 08.09.2008 год. на Г. Д. Г. от гр. С. срещу определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр. дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.255, ал.1 ГПК за определяне срок при бавност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1793/2008 год. на Върховния касационен съд, V г.о. в частта относно възражението срещу определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр.дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд за оставяне без уважение молбата за определяне на срок при бавност.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр.дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд, втори граждански състав, в частта, с която е оставено в сила протоколното определение от 13.06.2008 год. на Плевенския районен съд за спиране на производството по гр.дело № 3703/2007 год., по частната касационна жалба вх. № 1* от 08.09.2008 год., подадена от Г. Д. Г. от гр. С., ул.”Х” № 34, вх.”А”, ап.16.
В частта, с която се оставя без разглеждане възражението и се прекратява производството относно определението за оставяне без уважение молбата за определяне на срок при бавност, настоящото определение може да се обжалва в седемдневен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
В частта, с която не се допуска касационно обжалване на определение № 336 от 18.07.2008 год. по ч.гр.дело № 495/2008 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Плевенския районен съд за спиране на производството по гр.дело № 3703/2007 год., настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: