О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София 11.09.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 1345/2013
година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Д. Е. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 127 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 228 от 2012 г. на Разградския окръжен съд, въззивен състав с което е отменено решение № 31 от 31.05.2012 г. по гр.д. № 116 от 2011 г. на Районен съд , [населено място] и е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от Закона за собствеността от Д. Е. Д. против Г. М. И. иск за ревандикация на УПИ с трайно предназначение – ниско застрояване до 10 м., с площ от 1 757 кв.м. с идентификатор…… по КК на с. “К.” , [община] . В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касатора се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, ал.1, т.3 ГПК. Основно отново навежда основания за неправилност на решението , но при анализ на изложението може да се формулират следните въпроси : когато владението на една вещ необходимо ли е да се установи, че е владяна през целия период или е достатъчно да се докаже владение в началото и края на периода; при какви условия може да се присъедини владението на лицето към владението на неговия праводател съгласно чл.82 от ЗС. По тези въпроси касаторът подържа, че следва да се допусне касационно обжалване с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответника Г. М. И. е представил отговор, в който изчерпателно разглежда инвокираните с изложението въпроси и намира, че те не са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Е. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставени въпроси.
Д. Е. Д. е предявил срещу Г. М. И. ревандикационне иск за УПИ с трайно предназначение – ниско застрояване до 10 м., с площ от 1 757 кв.м. с идентификатор …… по КК на с. “К.” , [община], област “Р.” . В исковата молба се позовал на оригинерно придобиване на собствеността – придобивна давност . Снабдил се е с н.а. №…, т…., рег. №…, н.д. № … от …. г. Подържа, че ответника след него неправомерно се е снабдил с нотариален акт № …, т…, рег. № …, н.д. № …. от …. г. за собственост на същото дворно място и че през 2010 г. е построил в него жилищна сграда. Разградския окръжен съд след като е обсъдил събраните по делото доказателства е намерил, че собственик на оригинерно основание е ответника. За да достигне до този извод той е съпоставил показанията на двете групи свидетели с приобщените писмени доказателства, включително и с н.а. №…., т…, рег. № …, н.д. № …. от …. г. и удостоверение без номер и дата от Община “И.” , отдел “Т. и С” установяващо идентичност между мястото по нотариалният акт и спорния имот. Тези доказателства установяват , че негов собственик е бил И. Т. П. , който е починал на 4.10.1977 г. и е оставил наследници – низходящи /у-ние № .. от ….. г./ Една от тези наследници през 1998 г. е продала с неформален договор на ответника имота, който от този момент е започнал да го свои и след изтичането на десет годишният срок по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съдът е счел , че ревандикационният иск е неоснователен, тъй като ищеца не е собственик и ответника го държи на правно основание. Поставените от касатора въпроси са неотносими към спорното право , тъй като съдът е счел, че касатора не е владял имота и че този имот не е бил на неговият баща поради което са неприложими презумпциите на чл.69 ЗС и чл.82 ЗС.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1, ал.3 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, по който се налага уточняване на практиката или формиране на нова съдебна практика. Поставените в изложението и на двете касационни жалби въпроси не съдържат материално правни и процесуални проблеми които налагат решението да бъде разгледано от касационната инстанция. Напротив по всички зададени въпроси е създадена трайна и безспорна практика , поради което за тяхното изясняване не е необходимо допускането на касационно обжалване.
При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата , а не за проверка правилността на съдебният акт , каквито оплаквания са наведени в настоящия случай.
Съдът не присъжда разноски тъй като такива не са поискани и не са представени счетоводни документи, които да ги установяват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 127 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 228 от 2012 г. на Разградския окръжен съд, въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: