4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 10.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на eдинадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4551/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 195 от 09.07.2013 г., постановено по в. т. д. № 352/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 6 от 20.03.2013 г. по т. д. № 76/2012 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която И. П. К. е осъден като гарант, солидарно с [фирма], да заплати на [фирма] сумата 30 464.09 лв., представляваща цена на доставени стоки по договор за дистрибуция от 27.01.2011 г., ведно със законната лихва от 18.11.2011 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор от 17.10.2013 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Силистренски окръжен съд в частта, с която И. П. К. е осъден солидарно с [фирма] да заплати на [фирма] сумата 30 464.09 лв., представляваща неплатена цена на доставени стоки по 15 бр. фактури, съставени в периода 18.05.2011 г. – 10.08.2011 г. във връзка с договор за дистрибуция от 27.01.2011 г., Варненски апелативен съд е приел, че подписвайки договора в качеството на гарант на дистрибутора [фирма], И. К. се е съгласил да отговаря солидарно като поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД пред възложителя [фирма] за плащане на цената на получените от дистрибутора стоки, предадени в изпълнение на договора за дистрибуция. Изложени са съображения, че гаранционното задължение е възникнало валидно, тъй като е поето в установената от чл.138 ЗЗД писмена форма за действителност и са налице елементите, характеризиращи договора за поръчителство – чужд дълг и трето лице, което се е задължило към кредитора да отговаря за изпълнението му.
Въззивният съд е преценил, че според уговорките в договора гаранционната отговорност покрива всички случаи на неизпълнение на задълженията на дистрибутора за плащане на предадените му от възложителя стоки, с оглед на което е счел за неоснователен довода на ответника, че договорната клауза на чл.11 обвързва възникването на гаранционна отговорност в негова тежест само с хипотезата на настъпила неплатежоспособност на дистрибутора. За неоснователен е счетен и довода на ответника, че не дължи претендираната с иска сума поради недоказаност на задължението на дистрибутора за плащане на цената по процесните фактури. Решаващият въззивен състав е съобразил показанията на свидетеля М. К., че отразените във фактурите стоки са доставени в склада на дистрибутора [фирма] и са приети срещу подпис от негов служител. Поради липса на доказателства за оспорване на действията по приемане на стоките от страна на управителя на дружеството непосредствено след узнаването им, въззивният състав е презумирал действията за потвърдени, съгласно чл.301 ТЗ. Като е взел предвид и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което фактурите са включени в дневника за покупки на [фирма] и върху стойността им е начислен ДДС, съставът на Варненски апелативен съд е направил извод за доказаност по основание и размер на задължението на дистрибутора за плащане на цената на получените стоки, а оттук – и на солидарната отговорност на ответника – гарант за изпълнение на същото задължение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е следният : „Налице ли е възникнало по надлежния ред облигационно задължение по чл.138 ЗЗД, без да е установен неговия размер, само въз основа на положен от ответника И. К. подпис в качеството му на „гарант” по договор с възложител [фирма] и дистрибутор [фирма], действителното съществуване на който е оспорено и е останало недоказано по пътя на главното и основното доказване от страна на ищеца, а е прието от съда за установено само от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, която е констатирала изпълнение за предходен период”. Поставеният въпрос не съставлява правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а инкорпорира в съдържанието си доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за доказаност по основание и размер на задължението на дистрибутора за плащане на претендираната с иска цена като предпоставка за ангажиране на солидарната отговорност на гаранта. Правилността на решението не подлежи на преценка в стадия на производството по чл.288 ГПК и дори да е неправилно на поддържаните основания, решението не може да се допусне до касационен контрол по такива съображения. В този смисъл са и указанията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради относимостта му към правилността на въззивното решение поставеният въпрос не би могъл да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което изключва и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване.
Извън приложното поле на касационното обжалване е и вторият въпрос в изложението : „Следва ли страните по договора за поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг при сключването му”. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, тъй като не е бил сезиран с доводи и възражения в такава насока. С отговора на исковата молба и с въззивната жалба касаторът е оспорил наличието на основание за ангажиране на солидарната му отговорност като гарант, но не с доводи за неопределеност или неопределяемост на размера на задълженията на дистрибутора, за чието изпълнение е поръчителствал. В мотивите към обжалваното решение не се съдържат изводи за произтичаща от договора неяснота относно обема на поетата от гаранта отговорност, а обратното – прието е, че гарантът е поръчителствал в установената от закона форма за действителност при наличие на яснота както за чуждия дълг, чието изпълнение се съгласява да гарантира, така и за личността на задълженото лице. Предвид даденото разрешение, не може да се приеме, че решението противоречи на задължителната практика в решение № 52 от 10.09.2010 г. по т. д. № 63/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че „договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между тях и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговия размер”. При отсъствие на противоречие със задължителната практика на ВКС искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и не обвързва касационната инстанция със задължение за произнасяне.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 352/2013 г. на Варненски апелативен съд.
В зависимост от изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски само за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 750 лв., представляваща ? от адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.10.2013 г., уговорено в размер на 1 500 лв. освен за изготвяне на отговор на касационната жалба, и за процесуално представителство пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 09.07.2013 г., постановено по в. т. д. № 352/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. П. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :