3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 03.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1499/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ф-Строй груп” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 988 от 20.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1339/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено разпореждане № 76 от 04.01.2019 г. по т.д. № 2152/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав за връщане на искова молба с вх. № 2011427 от 27.04.2018 г. по описа на СРС, изпратена по подсъдност на СГС.
Дружеството-частен касатор поддържа доводи за неправилност на въззивното определение. Твърди незаконосъобразност на отказа на първата инстанция да уважи искане за ново продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по предявените искови претенции. Срокът за изпълнение на дадените от СГС указания в тази насока изтичал между коледните и новогодишни празници, в последния работен ден на банките, в който не е възможно теглене на големи парични суми, а от друга страна, дружеството не е разполагало с парична сума в такъв голям размер. Сочи, че въззивният съд напълно формално и немотивирано е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба поради невнасяне на ДТ в продължения срок, поради което определението следва да се отмени.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поддържа се, че преценката на СГС и САС дали е основателна молбата на ищеца при конкретните обстоятелства – относно размера на ДТ и с оглед на момента, в който изтичал срокът за нейното внасяне, е от особено съществено значение за прилагане на чл.63 ГПК и за развитието на правото, тъй като липсват изрични съдебни актове, вкл. и на ВКС, относно това, при какви обстоятелства молба за удължаване на срок е основателна и следва да се уважи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение.
Производството пред СГС е образувано по изпратена от СРС, на основание чл.104, т.4 и т.6, вр. с чл.118, ал.2 ГПК, искова молба на „Ф-Строй груп” ЕООД срещу Висш съдебен съвет, с която са предявени осъдителни искове за: 2 080 659 лв. – главница, съставляваща възнаграждение за изпълнени СМР и 10 000 лв. – лихва за забава.
С разпореждане от 18.10.2018 г., надлежно съобщено на ищеца на 20.11.2018 г., съдията-докладчик от СГС е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба, вкл. и за представяне на пл.документ за внесена ДТ в размер на 83 626.36 лв. В последния ден от едноседмичния срок ищецът е направил искане за спиране на производството по делото, евентуално – за продължаване на срока за внасяне на ДТ. С определение от 28.11.2018 г. главното искане е отхвърлено поради липса на доказателства за преюдициалност на посоченото друго гр.дело, но е уважено искането по чл.63 ГПК и срокът за внасяне на ДТ е продължен с 14 дни. По молба на ищеца от 11.12.2018 г. съдът е постановил продължаване на срока за внасяне на ДТ с още 14 дни. Депозираното трето по ред искане по чл.63, ал.1 ГПК / молба от 27.12.2018 г./ е оставено без уважение от СГС с определение № 6747/28.12.2018 г., като е прието, че първоначално определеният срок за внасяне на дължимата ДТ е удължаван двукратно с общо 28 дни и затрудненията на ищеца да събере необходимата сума не може да бъде уважителна причина за ново продължаване. Освен това е отразено, че исковата молба е депозирана още на 27.04.2018 г. и в нея е невярно е посочено, че се прилага доказателство за внесена ДТ, което сочи, че на ищеца му е било известно, че се дължи ДТ. С разпореждане от 04.01.2019 г. исковата молба е върната от СГС, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Въззивният съдебен състав, съобразявайки данните по делото, е приел за правилно разпореждането на СГС, тъй като невнасянето на дължимата държавна такса по предявените искове съставлява неотстраняване на констатираната от съда нередовност на исковата молба, която законосъобразно е върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Настоящият касационен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Твърдението на частния касатор за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт са основани на доводи, идентични с тези, обективирани в жалбата, което сочи на тяхната относимост към основанията за касиране. В случая не би могло да се приеме, че е налице основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК доколкото не се установява атакуваното въззивно определение да е явно необосновано в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, или съдът е приложил несъществуващ закон, или законът да е приложен в неговия обратен смисъл.
Като неоснователно следва да се прецени и искането за допускане на касационно разглеждане на делото по въпроса: при какви обстоятелства е основателна молба за продължаване на срок, тъй като отговорът на този въпрос предпоставя извършване на проверка за правилност на атакувания съдебен акт и доколко изложените от ищеца причини за невъзможност за отстраняване нередовността на исковата молба /в депозираната по делото поредна /трета/ молба за удължаване на срока за внасяне на ДТ/ попадат в обхвата на „уважителните причини” по чл.63, ал.1 ГПК. Освен това, налице е и практика на ВКС – така например, определение по ч.гр.д. № 311/2011 г., според която липсата на средства за заплащане на ДТ не съставлява уважителна причина по см. на чл.63 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 988 от 20.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1339/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: