О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4422 по описа на първо гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. В. от гр. Т., приподписана от адв. Т, против въззивното решение № 137 от 23 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 153 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 5-3 от 13 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 411 по описа на районния съд в гр. Т. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото изводите на съда са в противоречие с постоянната практика по приложението на правилата на чл. 26 ал. 2 и чл. 135 от ЗЗД, както и на чл. 134 от ГПК (отм.); съдът не е обсъдил представените по делото дванадесет броя разписки и три пощенски записа, доказващи наличието на заемно правоотношение и имащи значение на начало на писмено доказателство по чл. 134 от ГПК (отм.); пренебрегнато е значението на приложения предварителен договор като обратно писмо, а в него е уговорен начинът на плащане, който е спазен с разписките и пощенските записи; при симулативна сделка, дарението, извършено между ответниците, уврежда касаторката в качеството й на кредитор; съдът не е съобразил тежестта на доказване при условията на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД. С допълнителна молба се сочи, че касационната жалба е допустима на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и се представят четири решения на ВКС.
Ответниците Б. Л. Ц. и Л. Б. Ц. лично и чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК излагат доводи за правилност на атакуваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че липсват доказателства за твърдението на касаторката, че сключеният между нея и първия ответник договор за покупко-продажба, е симулативен като прикриващ договор за заем – предварителният договор няма достоверна дата на сключване, а вписването му е станало над три години след датата, посочена в него; посочените разписки касаят договор от друга дата; след като договорът не е симулативен, то ищцата не е кредитор, който може да бъде увреден от сделка между ответниците по иска.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като предпоставка за допускане до касационно обжалване основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Твърди се, че спорът е разрешен в разрез с установената практика по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, чл. 135 от ЗЗД и чл. 134 от ГПК (отм.). Кой обаче е онзи съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване е сторено в разрез с представената постоянна практика на касационния съд, не е посочено. Липсата на въпроси поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването им ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторката изтъква подробно недоволството си от фактическите констатации на съда и невярната преценка на доказателствата, а оттам – от изводите му. По естеството си подобно оплакване е такова за неправилност на решение, но основания за неправилност на атакуваното решение могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство. След като касаторката не е успяла да посочи съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Доколкото това изобщо е допустимо, съдът не може да извлече и съществен въпрос в контекста на посочената съдебна практика. Представените решения визират установени хипотези на симулация и нищожност на предварителен договор във връзка с чл. 152 от ЗЗД, а съобразяването на предпоставките за втория предявен иск – този по чл. 135 от ЗЗД, е поставено в зависимост от основателността на иска за нищожност на сделката. Нито едно от представените решения не разглежда хипотеза, подобна на процесната, поради което не може да се счете, че разрешаването на спора е сторено в нарушение на постоянната практика на ВКС. В атакуваното решение съдът е дал отговор защо намира, че атакуваната сделка не е нищожна, като е посочил и основанията си за това. Ето защо искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол е неоснователно.
Ответниците претендират заплащане на разноските за касационната инстанция, които са 200 лева за ползвана правна помощ. Съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК тази сума й се дължи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 137 от 23 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 153 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Т., ж.к. „П”, бл. 10, вх. „Б”, ет. 2, ап. 6, да заплати на Б. Л. Ц. и Л. Б. Ц. – двамата с адрес в гр. С., ж.к. „З”, район К. поляна, бл. 139, вх. „Г”, ет. 55, сумата от 200.00 (двеста) лева сторени от тях разноски пред касационния съд за правна защита.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: