О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София 10.05.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 9 май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 41 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Д. М. Ц., Р. А. Ц. и С. А. Ц., чрез адв. Р. М. срещу решение №388/02.07.2015 г., постановено по в.гр.дело № 295/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 14.08.2014 г. по гр.дело № 4019/2012 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД от жалбоподателите против К. И. Ц., Ц. Р. Ц. и В. Й. Д. за прогласяване на нищкожност на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 80/2012 г. в частта относно прехвърлените ? ид.част от коридора пред тоалетните, ? ид.част от тавана и общия вход на къщата, ? ид.част от общото стълбище и ? ид.част от избеното помещение, вкопано, светло със застроена площ 28 кв.м., западно изложение и ? ид.част от дворното място от 510 кв.м., представляващо парцел X. – 1159, кв.58 по регулационния план на [населено място] и е обезсилено решението от 14.08.2014 г. по гр.дело № 4019/2012 г. на Великотърновския районен съд като процесуално недопустимо в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за прогласяване унищожаемост на основание чл. 28,изр.първо ЗЗД на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 80/2012 г. в частта относно прехвърлените ? ид.част от коридора пред тоалетните, ? ид.част от тавана и общия вход на къщата, ? ид.част от общото стълбище и ? ид.част от избеното помещение, вкопано, светло със застроена площ 28 кв.м., западно изложение и ? ид.част от дворното място от 510 кв.м., представляващо парцел X. – 1159, кв.58 по регулационния план на [населено място] и е прекратено производството по делото в тази част.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и доказателства, събрани от нея и от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 791/18.05.2011 г. по гр.дело № 3697/2008 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства или е достатъчно да коментира в решението си само тези, които обосновават тезата му, респ. крайният му извод, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 411/27.10.2011 г. по гр.дело № 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 3. следва ли с решението си по иска с пр.основание чл.26,ЗЗД въззивният съд да отчете фактите и обстоятелствата, обуславящи приетата от него валидност на договора и с контекста на мотивите си да се обоснове на какво основание приема, че след като теренът е общ/загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част/, то всички обекти, които го обслужват се превръщат автоматично в „обособени обекти”, решаван противоречиво от съдилищата – решение от 24.06.2010 г. по в.гр.дело № 138/2010 г. на Окръжен съд [населено място], решение от 13.01.2011 г. по гр.дело № 3240/2010 г. на Великотърновския районен съд. Според жалбоподателите поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба К. И. Ц., К. Ц. Ц. и В. Й. Д., чрез адв. С. Б. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен главен иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД и по предявен евентуален иск с правно основание чл.28,изр.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че съгласно договор за доброволна делба на собствен и наследствен имот от 15.12.1986 г., ответниците Ц. Р. Ц., К. И. Ц. са получили в дял и са станали собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] – от първия етаж: две стаи с южно изложение и застроена площ 29,52 кв. м., кабинет и приемна със западно изложение от 23,90 кв. м., голяма тоалетна, 1/2 ид. част от коридора пред тоалетните, 1/2 идеална част от тавана и общия вход на къщата, 1/2 ид. част от общото стълбище и 1/2 идеална част от избено помещение, вкопано, светло, със застроена площ 28 кв. м. – западно изложение, както и цялата кочина в южната част на мястото и складово помещение от 1,5 кв. м. под общото стълбище, които помещения са функционално свързани и обособени в едно еднофамилно жилище с жилищната част от втория етаж на сградата.
Прието е, че с нотариален акт № 6/2000 г. на основание чл.483, ал.1 от ГПК по наследство и доброволна делба Ц. Р. Ц. – починал в хода на делото и заместен от ответницата К. Ц. – съпруга и К. Ц. – дъщеря са признати за собственици на недвижим имот: от първия етаж на построената двуетажна жилищна сграда в парцел X. -1159, кв.58 по регулационния план на [населено място] – две стаи с южно изложение и застроена площ 29,52 кв. м., лекарски кабинет преустроен в гаражна клетка и помещение от 23,90 кв. м., навес, голяма тоалетна, 1/2 ид. част от коридора пред тоалетните, 1/2 идеална част от тавана и общия вход на къщата, 1/2 ид. част от общото стълбище и 1/2 идеална част от избено помещение, вкопано, светло, със застроена площ 28 кв. м. – западно изложение, както и цялата кочина в южната част на мястото и складово помещение от 1,5 кв. м. под общото стълбище, които помещения са функционално свързани и обособени в едно еднофамилно жилище с жилищната част от втория етаж на сградата и на ? ид.части от дворното място от 510 кв.м, представляващо парцел X. -1159 в кв.58 по регулационния план на [населено място].
С Нотариален акт № 80/2012г. Ц. Ц. и К. Ц. продали на третата ответница В. Д. собствения недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] – 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 57354.300.1159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с построените самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 57354.300.1159.1.2 и 57354.300.1159.1.1, като е отразено, че по Нотариален акт №6/2000г. имотът представлява: от първия етаж на построената двуетажна жилищна сграда в парцел ХХІV – 1159, кв. 58 по регулационния план на [населено място] – две стаи с южно изложение и застроена площ от 29,52 кв. м., лекарски кабинет, преустроен в гаражна клетка и помещение от 23,90 кв. м., навес, голяма тоалетна, 1/2 ид. част от коридора пред тоалетните, 1/2 идеална част от тавана и общия вход на къщата, 1/2 ид. част от общото стълбище и 1/2 идеална част от избено помещение, вкопано, светло, със застроена площ 28 кв. м. – западно изложение, както и цялата кочина в южната част на мястото и складово помещение от 1,5 кв. м. под общото стълбище, които помещения са функционално свързани и обособени в едно еднофамилно жилище с жилищната част от втория етаж на сградата.
От правна страна е прието, че към момента на атакуваната продажба ответниците Ц. Ц. и К. Ц. са били собственици на самостоятелни обекти в поземлен имот с идентификатор 57354.300.1159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], тъй като с договора за доброволната делба от 15.12.1986 год. е ликвидирана съсобствеността и тя се е превърнала в етажна собственост, като обектите в нея са предмет на отделна собственост.
Според въззивния съд при наличието на отделни самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни собственици, дворното място, в което са построени сградите, има обслужващо предназначение и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Посочил е, че отделната собственост върху самостоятелните обекти обуславя статута на дворното място като обща част – има предназначение да служи за същите с оглед използването им. Прието е, че теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, че транслацията на собствеността на тези части настъпва по разпореждане на закона заедно с прехвърлянето на самостоятелния обект, към който те са принадлежност, поради което за тях съгласие на останалите съсобственици не е необходимо.
Преценени са за неоснователни доводите на ищците, че дворното място не било предмет на делбата и ищците и първите двама ответници към момента на прехвърлителната сделка – 05.03.2012 година са притежавали в съсобственост процесното дворно място. Прието е, че в тази хипотеза е неприложим и чл.33 ЗС, отнасящ се само до обикновената съсобственост. Прието е също, че при етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото си на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласието на останалите етажни собственици, тъй като идеалните части от дворното място и от общите части на сградата, в това число и прехвърлените идеални части от общото стълбище,коридор,таван, общ вход и избено помещение, се прехвърлят заедно с обекта, към който принадлежат.
Съдът е преценил за неоснователни доводите на ищците, че атакуваната от тях сделка е извършена в нарушение на установения правен режим, приложим при сделки с идеални части от имоти, поради което се явявала нищожна на основание чл.26 ал.1. предложение 1 от ЗЗД. Според въззивния съд не е налице противоречие с посочените от ищците правни норми, че валидността на договора не е обусловена от изпълнение на задължението на съсобственика да предложи на другия съсобственик да купи имота, с оглед предвиденото в закона право на изкупуване при предпоставките на чл. 33, ал. 2 ЗС.
При тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на предявения иск.
По предявения евентуален иск с правно основание чл.28,ал.1,изр.1 ЗЗД съдът е приел, че решението е процесуално недопустимо, че е постановено при отсъствие на положителни процесуални предпоставки, влияещи върху съществуването на право на иск – процесуална легитимация и правен интерес. Прието е, че решението следва да се обезсили, а производството по делото по този иск да се прекрати
Въззивният съд е приел, че унищожаемостта на сделката създава особено право на страната по нея с опорочена воля да търси елиминирането й по исков ред в определен период след сключването й – чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Посочил е, че юридически факт на това право е опорочаване волята на страната към момента на сключване на сделката, че целта на унищожаването й се състои в отпадане на договорната обвързаност.
Прието е, че ищците не твърдят да са страна по атакуваната сделка, че обосновават интереса си от иска от твърдение, че са съсобственици на вещите, идеални части от които са прехвърлени на последната ответница, че не твърдят сделката да е породила за тях каквито и да било задължения. Изведен е извода, че ищците не могат да бъдат надлежна страна по иск за унищожаването на процесния договор, че унищожаването на договоря няма да се отрази в тяхната правна сфера.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и втори въпрос от изложението. Вторият въпрос по съдържание представлява преповтаряне на първия.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 791/18.05.2011 г. по гр.дело № 3697/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 411/27.10.2011 г. по гр.дело № 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. Въззивният съд е разрешил правният въпрос по същият начин. В настоящият случай съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е формирал свои фактически и правни изводи по съществото на спора. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези въпроси.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия въпрос от изложението. Съгласно тълкуването в т.3-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателите са цитирали и представили решение от 24.06.2010 г. по в.гр.дело № 138/2010 г. на Окръжен съд [населено място], решение от 13.01.2011 г. по гр.дело № 3240/2010 г. на Великотърновския районен съд. И двете решения не са с отбелязване да са влезли в сила. Поради това съдът преценява, че същите не представляват съдебни актове по смисъла на тълкуването в т.3-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се прецени дали разрешаването на правния въпрос от въззивния съд в случая е в противоречие с разрешаването в цитираните решения на въззивен и първоинстанционен съд. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите. Същите касаят приложение разпоредбите на чл.235,ал.2, чл.236,ал.2 ГПК, респективно чл. 188,ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ и чл.189,ал.2 ГПК/отм./. Тези разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Както вече се отбеляза разрешението на правните въпроси – първи и втори от въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 388/02.07.2015 г., постановено по в.гр.дело № 295/2015 г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба вх. № 8323/10.08.2015 г., подадена от ищците Д. М. Ц., [населено място], ул.”Р. № 1, Р. А. Ц., [населено място], [улица] и С. А. Ц., гр.В.Т., [улица], тримата чрез адв.Р. М..
Осъжда Д. М. Ц., [населено място], ул.”Р. № 1, Р. А. Ц., [населено място], [улица] и С. А. Ц., гр.В.Т., [улица] да заплатят на К. И. Ц. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, К. Ц. Ц.-С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] В. Й. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. Б. общо сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: