О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 13.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1334/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. С. срещу определение № 120 от 22.05.2008 г. по ч.гр.д. № 186/2008 г. по описа на ОС – Т. , с което е потвърдено определение № 49 от 27.03.2008 г. по гр.д. № 482/2008 г. по описа на РС – гр. П., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Иска се отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276 ГПК ответникът по частната жалба В. Й. В. изразява становище за липса на предпоставките по чл. 280 ГПК за допустимост на касационно обжалване на определението. Евентуално, в случай на допускане на касационно обжалване, моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като законосъобразен.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица имащи право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /задължителната такава, обективирана в ТР и ППВС и трайната практика по конкретни дела/.
С обжалваното определение състав на ОС- Т. е потвърдил определение № 49/27.03.2008 г. по гр.д. № 482/2008 г. по описа на ПРС, с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. В мотивите към определението си окръжният съд е приел, че в случаите, при които искът е предявен срещу физическо лице, починало преди предявяването му, не може да възникне процесуално правоотношение и да намерят приложение чл. чл. 120 и 117 ГПК /отм/, съответно чл.чл. 227 и 228 ГПК. Още повече, че в случая процесуалният представител на конституираните като ответници наследници още в първото заседание, за което са били редовно призовани, е направил възражение за липса на начална процесуална легитимация и недопустимост на образуваното производство.
Разгледаният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е съществен, принципен за процесуалния закон, касаещ процесуалната правоспособност на ответника и допустимостта на исково производство, образувано по иск срещу лице, починало преди предявяването му.
По приложението на цитираните разпоредби има практика на ВКС, която е единна и непротиворечива. Съобразно същата, ако към образуване на производството по делото ответникът-физическо лице е бил починал и не е съществувал като правен субект,т.е. не е притежавал процесуална правоспособност, с депозиране на исковата молба в съда не възниква процесуално правоотношение, по което да би могло да се осъществи правоприемство по смисъла на чл. 120 ГПК /отм/, нито да се приложи чл. 117 ГПК /отм/. Приема се, че ако смъртта на дадено лице предхожда процеса, е налице пречка той да възникне както за починалия, така и спрямо неговите наследници. В този смисъл е правната теория /”Българско гражданско процесуално право”, Ж. С. , изд.2006г., стр.156/, както и трайната практика на ВКС – решение № 4262/15.12.1983г. по гр.д. № 2082/83 г., І г.о., решение № 1730/17.12.2002г. по гр.д. № 252/2002г., V г.о., решение № 1633/27.11.2001г. по гр.д. № 1167/2001г., ІV г.о., решение № 1640/6.11.1998г. по гр.д. № 1070/97г., ІV г.о., дори мотивите към цитираното от жалбоподателите решение № 1640/6.11.1998г. по гр.д. № 1070/97г., ІV г.о. В обратния смисъл е само решение № 51/2.02.1995г. по гр.д. № 2197/93 г., ІV г.о., което само по себе си не отразява трайната, повтаряща се практика на Върховния касационен съд. В съответствие със същата е и обжалваният съдебен акт.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и някоя от останалите две предпоставки по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Засегнатите в обжалваното определение въпроси не се решават противоречиво от съдилищата и произнасянето по тях не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 120 от 22.05.2008 г. по ч.гр.д. № 186/2008 г. по описа на ОС – Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: