О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 18.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ:Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1167 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 173 от 23.11.2017 г. по гр. д. № 493/2017 г. на Варненски апелативен съд са отхвърлени предявени от Д. Г. П. против Ц. З. Н., двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 28 415 лв., съставляваща обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение за заплащане на цена на недвижим имот по предварителен договор от 13.02.2014 г.; чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 539 лв. – законна лихва върху главницата от 28 415 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 03.04.2017 г.; чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 283 лв., съставляваща пропусната полза в размер на разликата между неплатената цена от 120 283.00 лв по предварителен договор от 13.02.2014 г. и получената по-ниска цена от 100000 лева по договор от 16.12.2016г. В решение е прието за установено, че на 13.02.2014 г. между страните по делото е бил сключен предварителен договор за продажба на поземлен имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], с площ от 272 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, с разгърната застроена площ 186.86 кв.м. При подписване на предварителния договор ответницата заплатила на ищеца 7000 евро от уговорената цена и още 1500 евро при подписване на анекс № 2 от 25.03.2014 г. – общо 8 500 евро, а остатъкът от цената в размер от 61 500 евро е следвало да бъде платен по банков път в деня на изповядване на сделката пред нотариус, но не по-късно от 30.04.2014 г. – дата, уговорена с анекс № 1 от 18.03.2014 г. В предварителния договор е било уговорено, че ако окончателен договор не бъде сключен по вина на купувача, продавачът ще задържи платената по предварителния договор сума (чл. 3.2), а ако окончателен договор не бъде сключен по вина на продавача, то купувачът има право да получи всички платени по договора суми, както и неустойка в размер на 14 000 евро (чл. 3.3.). С нотариална покана, връчена на ищеца на 17.04.2014 г., ответницата е направила изявление за разваляне на предварителния договор поради виновно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху обещания имот необременено от тежести – имотът е бил съсобствен с трето лице, а построената в него сграда незаконна. С нотариална покана, получена от ответницата на 23.04.2014 г., ищецът е заявил, че е изправна страна по предварителния договор, тъй като има пълномощно от съсобственика на имота да се разпорежда с неговата идеална част, а сградата е в режим на търпимост. Поканил е ответницата за сключване на окончателен договор и заплащане на остатъка от продажната цена, уведомявайки я, че при неизпълнение на тези задължения предварителният договор ще се счита за развален. На 30.04.2017 г. бил съставен констативен протокол, отразяващ, че ответницата не се е явила пред нотариус за изповядане на сделката. На 24.04.2014 г. ответницата е предявила срещу ищеца претенции за връщане на заплатената по разваления предварителен договор сума и за заплащане на уговорената неустойка в размер на 14 000 евро, които искове били отхвърлени с влязло в сила решение № 154/23.10.2015г. по гр.д. № 304/2015г. на Варненски апелативен съд. За да отхвърли исковете съдът е приел, че продавачът не е неизправна страна по предварителния договор, тъй като е имал готовност за осъществяване на прехвърлителната сделка, действайки и от името на своя съсобственик, а купувачът е знаел или при полагане на дължимата грижа би узнал, че сградата в поземления имот е незаконен, но търпим строеж, попадащ в сервитутната зона за изграждане на автомагистрала. С нова нотариална покана, връчена на 10.08.2016 г., ищецът е поканил ответницата да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота и след изтичане на срока за това е направил изявление, че счита предварителния договор за развален. Позовавайки се на чл. 3.2 от предварителния договор ищецът задържал платената по него сума от 8 500 евро. С нотариален акт № …, том …., рег. № …, дело № …г на нотариус Д. С., рег. № 192, имотът, предмет на предварителния договор от 13.02.2014г., е бил продаден на трето лице за сумата от 100 000 лв. При така установените факти въззивният съд е приел, че предварителният договор е бил развален с обратна сила от изправната страна по договора – ищеца по делото, който е бил обезщетен за вредите от неизпълнението със задържаната сума, дадена от купувача като капаро; че уговорката в чл. 3.2. от предварителния договор има характер именно на неустойка с обезщетителна функция за вреди от неизпълнение, а претърпени вреди над уговорената неустойка не са доказани. Прието е, че претенцията за обезщетение за вреди от неизпълнение на разваления договор, съизмерими със законната лихва в върху неизплатената главница е неоснователна – такава пропусната полза е възможно да бъде обезщетена при забавено изпълнение на паричната престация при съществуваща облигационна връзка, каквато не е налице при разваляне на договора. Предвид обусловения и характер е отхвърлена като неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на лихва върху обезщетението. Като неоснователен е отхвърлен и искът за вреди от неизпълнение на предварителния договор в размер на разликата между уговорената в него цена и реализираната от продажбата му впоследствие по-ниска цена – прието е, че не е установена причинна връзка между поведението на ответницата и уговорената от ищеца с третото лице продажна цена; че не е доказано твърдяното „компрометиране на имота” поради неизпълнение на задълженията на купувача по предварителния договор.
Касационна жалба против въззивното решение на Варненски апелативен съд е постъпила от Д. Г. П.. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): приложими ли са разрешенията, дадени в тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно дължимите вреди при разваляне на договор; подлежат ли на обезщетяване пропуснатите ползи от неизпълнението на задължение по развален договор или такова обезщетение е възможно само при забавеното изпълнение по съществуващо облигационно правоотношение; какви са възможностите на изправната страна за обезщетяване на вредите от неизпълнение на договора; как се определя размерът на обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД? Изложени са доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт.
Ответницата по касационната жалба Ц. З. Н. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите относно приложимостта на разрешенията, дадени в тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС по иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор не дават основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е съобразил изложените в мотивите на тълкувателното решение общи постановки относно обезщетяването на вреди от развалянето на договор, според които в хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостно неизпълнение, докато закъснително обезщетение може да се претендира само в съчетание с изпълнението. В съответствие с така възприетите постановки, въззивният съд е приел, че ищецът е получил обезщетение за неизпълнение на разваления договор в размер на уговорената неустойка, а обезщетение на вреди в размер на законната лихва върху неизплатената част от цената би било дължимо само при забавено изпълнение на плащането и при съществуваща между страните облигационна връзка.
Неоснователни са доводите за допускане на касационното обжалване по въпроса как се определя размерът на обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Въпросът е разрешен в съответствие със съдебната практика, съгласно която развалянето на договора не лишава изправната страна от правото да получи обезщетение за вредите, които понася вследствие неизпълнението, но когато тези вреди надвишават уговорената неустойка за неизпълнение, те следва да бъдат доказани; законна лихва върху дължимата по-договора цена може да се претендира при забавено изпълнение на плащането и, без да съставлява доказана вреда над дължимата неустойка за цялостно неизпълнение.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба теоретичен въпрос какви са възможностите на изправната страна за обезщетяване на вредите от неизпълнение на договора не е обуславящ изхода на делото – няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявените искове.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт, доколкото той е постановен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите, свързани с обезщетяването интереса на изправната страна по развален предварителен договор.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2017 г. с адвокат Д. И. А. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 23.11.2017 г. по гр. д. № 493/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. П. от [населено място] да заплати на Ц. З. Н. от [населено място], сумата 2000 (две хиляди) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: