4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 02.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 60247 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6494/04.05.2016 г., подадена от [фирма], [населено място] /предишно наименование [фирма]/ против определение № 1166 от 06.04.2016 г. по гр. дело № 3501/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
Ответниците – М. И. Й. и Р. Л. Л. не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С оглед процесуалния ред за разглеждане на частната жалба не подлежат на разглеждане сочените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба се разглежда по същество.
С цитираното по–горе определение състав на Софийски апелативен съд /САС/ е отхвърлил молба на [фирма], сега [фирма], [населено място] за допълване на въззивно решение в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. За да постанови този резултат САС е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се тълкува стеснително – в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, но не за всяка инстанция, а за цялото производство. Изводът си въззивният съд е обосновал с мотивите, че юридическите лица и еднолични търговци не правили други разноски, различни от заплатеното месечно трудово възнаграждение, а в рамките на този период юрисконсултът осъществявал процесуално представителство по голям брой граждански и търговски дела, страна по които бил неговия работодател, както и че присъждането на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, когато насрещна страна бил гражданин я поставяло в неравноправно положение – имала право да получи разноските при осъществена защита от адвокат и ако са реално заплатени.
Частната жалба е основателна.
Прилагането на чл. 78, ал. 8 ГПК е неточно по смисъла на чл. 5 ГПК, довело до възприемане на правилото със съдържание, различно от установеното в закона. Когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт в негова полза се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК – арг. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК. Възнаграждението се определя от съда, като доказателства за плащането не се събират, поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното юридическо лице, респективно едноличен търговец, основани на договор, уреждащ правата и задълженията на страните, а не само конкретно процесуално представителство. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК изрично предвижда присъждане на адвокатско възнаграждение при осъществена в полза на юридическото лице защита от юрисконсулт, чийто правен режим се различава от уредбата на разноските, заплатени от страната при процесуално представителство, осъществено от адвокат по начина на определяне на възнаграждението от съда. С оглед на изложеното мотивите на САС за присъждане на претендираното възнаграждение за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция и свързаните със същите мотиви правни изводи за неравноправно положение на страните и за отношенията между юрисконсулта и юридическото лице, негов работодател по отношение процесуалното представителство по граждански и търговски дела, по които страна е юридическото лице са незаконосъобразни. Следва определението на САС да се отмени и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК по същество да се постанови друго, с което молбата да се разгледа по същество.
Налице са предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК, хипотезата при която искането е за допълване на въззивното решение в частта за разноските. От данните по делото е видно, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд за отхвърляне на четири иска, предявени от ответниците по настоящата частна жалба против частния жалбоподател, съответно претенции по чл. 33, ал. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, предявени от Р. Л. и претенции по чл. 33, ал. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, предявени от М. Й.. С въззивното решение не са присъдени разноски за въззивното производство. При този изход на делото, както и предвид обстоятелството, че ответникът по въззивната жалба, чрез представляващият го юрисконсулт е изготвил отговор на въззивната жалбата, било е осъществено процесуално представителство на дружеството в съдебно заседание и освен това е поискал своевременно следващите му се разноски, на същия следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство. В случая възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се определи от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските за въззивното производство, дължими от Р. Л. и определени по посочения ред с оглед на интереса по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба, общо за неговите претенции, съизмерим със стойността на договора – 40000 лв. възлиза на сумата 1730 лв. Разноските за въззивното производство, дължими от М. Й. и определени по посочения ред с оглед на интереса по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба, общо за неговите претенции, съизмерим със стойността на договора – 55000 лв. възлиза на сумата 2180 лв. Тези суми въззивниците следва да заплатят на въззиваемия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1166 от 06.04.2016 г. по гр. дело № 3501/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 59 от 11.01.2016 г. по гр. дело № 3501/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в частта, в която не са присъдени разноски за въззивното производство на [фирма], сега [фирма], [населено място], както следва:
ОСЪЖДА Р. Л. Л. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за въззивното производство в размер на сумата 1730 лв.
ОСЪЖДА М. И. Й. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за въззивното производство в размер на сумата 2180 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: