5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
С.,19.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1247/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 290 от 20.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 361/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното решение е потвърдено решение № 9631 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1980/2010 г. на Районен съд – Благоевград в частта, с която е признато за установено по реда на чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в полза на [фирма] против [фирма] за сумите 16 849.92 лв. – дължима главница по договор за покупко – продажба на стоки /стерил и фракции/ и услуги по натоварване, измерване и превоз депо на продадените стоки, съгласно фактура № [ЕГН]/31.07.2008 г. и фактура № [ЕГН]/29.08.2008 г., 1 164.86 лв. – лихва за забава по първата фактура за периода 31.07.2008 г. – 15.04.2010 г., и сумата 2 425.18 лв. – лихва за забава по втората фактура за периода 29.08.2008 г. – 15.04.2010 г., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 1043/2010 г. на Районен съд – Благоевград заповед № 2910/26.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ведно със законни лихви и разноски за заповедното производство.
В касационната жалба се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. К. поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е основал преценката си за съществуване на спорното вземане само на представените в заповедното производство фактури, без да съобрази възраженията му за недоказаност на продажбените правоотношения и без да обсъди в съвкупност останалите доказателства по делото. Твърди, че допуснатите процесуални нарушения са довели до необосновани изводи за възникване и съществуване на вземането. Като порок на решението сочи и липсата на мотиви по противопоставените срещу иска доводи и възражения.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което в основната си част приповтаря съдържанието на касационната жалба, са посочени като значими за изхода на делото въпросите за доказателствената сила на данъчната фактура; допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез които кредиторът – ищец по иска с правно основание чл.422 ГПК следва да установи съществуването на оспореното вземане, за което е издадена двустранно подписана фактура; за приложението на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК и задължението на съда да мотивира решението си по съществото на спора; за задължението на съда да извърши обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните. За доказване на предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е представена съдебна практика.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, след като е приел, че спорното парично вземане, предмет на издадена по реда на чл.410 ГПК и оспорена с възражение по чл.414 ГПК заповед за изпълнение, съществува в твърдения от ищеца размер. За да се произнесе по иска, решаващият състав на Окръжен съд – Благоевград е съобразил посоченото в исковата молба основание за възникване на вземането – договори за търговска продажба на стоки, оформени с 2 бр. данъчни фактури от 31.07.2008 г. и 29.08.2008 г. След преценка на представените фактури, подписани от представители на двете страни, въззивният състав е направил извод, че те съдържат данни за съществените елементи на договора за търговска продажба, поради което съставляват доказателство за възникване на продажбените правоотношения и на породените от тях задължения за ответника – купувач за заплащане на цената на закупените стоки, ведно със стойността на услугите за доставката им, отразени в заповедта по чл.410 ГПК. Изводът за сключване на договорите за търговска продажба е подкрепен и с установените чрез неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза обстоятелства, че фактурите са осчетоводени в съответствие с изискванията на ЗСч. в редовно водените от двете дружества счетоводни книги при пълно съвпадение по счетоводни данни между отразеното при ищеца вземане и вписаното при ответника задължение; сделките по фактурите са включени в дневниците за покупко – продажби на всяко от дружествата и по повод на тях ответникът – купувач е ползвал данъчен кредит при условията на ЗДДС. В съответствие с изложеното, като е отчел липсата на ангажирани от ответната страна доказателства за погасяване на задълженията и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е признал обективираното в заповедта по чл.410 ГПК парично вземане за съществуващо с произтичащите от това последици.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са включени в предмета на делото и са от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, поради което попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въпреки това касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне поради отсъствие на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
По всички въведени с изложението правни въпроси съществува задължителна практика на ВКС, което изключва възможността за достъп до касация на предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания. Поради това не следва да се обсъждат доводите на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката в постановеното от Окръжен съд – Благоевград решение по гр. д. № 876/2010 г. /без отбелязване, че е влязло в сила/ и за значимост на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като извършените от въззивния съд процесуални действия и даденото разрешение по съществото на спора са съобразени изцяло с относимата към предмета на конкретното дело задължителна практика на ВКС.
Неоснователни са доводите на касатора за отклонение от дадените с т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителни указания относно необходимото съдържание на мотивите към въззивното решение. Обжалваното решение съдържа подробни и изчерпателни мотиви, които отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата, формиране на фактическите и правни изводи по спорния предмет на делото, обсъждане на доводите и възраженията на страните. Предвид потвърждаването на първоинстанционното решение въззивният съд е използвал и процесуалната възможност на чл.272 ГПК като е препратил към мотивите на първата инстанция, за да аргументира становището си за основателност на предявения иск.
Не е допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, които имат значение за правилното установяване на релевантните за правния спор факти. Въззивният съд е признал за съществуващо установяваното с иска по чл.422 ГПК парично вземане, след като е обсъдил и подложил на преценка писмените доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както поотделно, така и във взаимната им връзка. Решаващата правораздавателна дейност на съда не е ограничена само до съдържанието на представените от ищеца фактури, както твърди касаторът, за да се приеме, че въззивният акт е постановен в противоречие с разрешенията в приложените към изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 115/24.03.2010 г. по гр. д. № 2549/2008 г. на ІІІ г. о. и решение № 337/28.04.2010 г. по гр. д. № 950/2009 г. на ІV г. о.
В пълно съответствие със задължителната съдебна практика е и произнасянето по въпроса за доказателственото значение на двустранно подписаната данъчна фактура, с която е оформен договор за търговска продажба на стоки. В множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС – напр. решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о., решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о. и др., е прието, че : Фактурата съставлява доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, когато съдържа всички съществени елементи на сделката – вид на закупената стока, стойност и начин на плащане, имена на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставяне; Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките – декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по повод на отразената в съдържанието й сделка също имат доказателствено значение за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. При предявяване на иска по конкретното дело ищецът е обосновал съществуването на спорното вземане с договори за търговска продажба на стоки, обективирани в приложените към заявлението по чл.410 ГПК двустранно подписани данъчни фактури. Решаващият извод на въззивния съд за съществуване на вземането е обусловен от преценката, че фактурите съдържат данни за съществените елементи на договора за търговска продажба, а наред с това и от категорично доказаните чрез заключението на съдебно – счетоводната експертиза обстоятелства, че фактурите са вписани в дневниците за покупко – продажби на двете страни и че ответникът – купувач е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по сделките, във връзка с които те са съставени. Изложеното сочи, че въззивното решение е постановено в синхрон със задължителната практика, поради което няма основание за допускането му до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 20.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 361/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :