О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София.09.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 724/2012 година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
[фирма] , представлявано от адвокат Е. К. е подало касационна жалба срещу решение № 140 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 419 от 2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 139 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 86 от 2010 г. на Русенския окръжен съд и е уважен ревандикационният иск за ПИ с идентификатор …. по плана на Западната индустриална зона на [населено място] с площ от 18 477 кв.м., заедно с изградените върху него сгради – временна сглобяема постройка с идентификатор …. със застроена площ от 189 кв.м. и промишлена сграда с идентификатор ….. със застроена площ от 1 543 кв.м. като е отменен констативният нотариален акт № …, т…, рег. № …., н.д. №…. от …. г. Уважени са и исковете по чл.59 ЗЗД, който са предявени както следва: иск за сумата от 20 000 лв., частично заявен от 2 600 000 лв., представляващ обезщетение за лишаване от ползване на имота за период от 10.07.1998г. до 20.10.2007г., иск за сумата 20 000 лв. частично заявен от общ размер 533 928.44 лв. обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 20.10.2007г. до 25.01.2010г. и иск за сумата 5000 лв., частично предявен от общ размер 677910.99лв., представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението с главница 2 600 000 лв.
В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите се позовават на трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси : проектира ли правни последици върху владението знанието на владелеца относно това кой субект е носител на правото на собственост на имота предмет на давностното владение и респективно това знание пречка ли е да бъде придобито правото на собственост на оригинерно основание от владелеца. Поставен е и въпросът дали конститутивният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е действие признаващо правата на собственика и когато фактическата власт е получена на основание предварителен договор , предявяването на иск по чл.362 и сл. ГПК и дерогира ли упражняваното владение и неговите правни последици, както и представлява ли признание на собственическите права на продавача и прекъсва ли владението съгласно чл.116 ЗЗД. Поставен е и въпросът следва ли в обезщетението за извършени подобрения с оглед направеното искане за право на задържане да се включат и разходите по проектирането след като без проектиране е невъзможно да се извърши законно строителство. На последно място е поставен и въпросът дали при липсата на лимитативно изброяване в закона на действията, които смущават владението , съдът не дължи конкретно изброяване на доводи защо приема такова смущаване.
Представена е и втора жалба от [фирма] срещу въззивното решение, в което също са направени оплаквания по чл.281, т.3 ГПК . Към жалбата е представено изложение, което по същността си преповтаря въпросите, представени в първото изложение.
Ответникът [фирма] е представил отговор в който разглежда наведените доводи за касация и посочва, че са поставени въпроси относно владението, които не са разглеждани от въззивният съд и отговора на които не определя крайният резултат по спора.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1 ГПК по поставени въпроси.
Делото е образувано по искова молба, предявена от [фирма] срещу [фирма] с която са предявени в обективно съединение иск по чл.108 ЗС и три иска по чл.59 ЗЗД , както и е поискано прилагането на правната последица по чл.537 , ал.2 ГПК за н.а. №….. , т….., рег. №….., н.д. №…. от ….. г.
Касатора е имал процесуалното качество на ответник по подадената искова молба и е заявил правопогасяващото възражение с отговора от 14.07.2010 г. В този отговор подържа, че осъществява фактическата власт върху имота на правно основание – собственост, придобита по оригинерен способ върху ПИ с идентификатор ….. по плана на Западната индустриална зона на [населено място] с площ от 18 477 кв.м. След това е изградил сгради – временна сглобяема постройка с идентификатор ….. със застроена площ от 189 кв.м. и промишлена сграда с идентификатор …. със застроена площ от 1 543 кв.м., които е придобил също по давност.
Това възражение е подържал защото сделката за покупко продажба, сключена между страните с н.а. №…, т…., н.д. №… от …. г. е била обявена за нищожна с решение от 29.11.2004 г. по гр.д. № 327 от 2004 г. на Великотърновския апелативен съд, което е било потвърдено с решение № 1056 от 7.02.2006 г. по гр.д. № 354 от 2005 г. на ВКС, ТК, второ отделение.
Последващо касатора се е снабдил с н.а. №…, т…, рег. №…., н.д. №… от…. г. по обстоятелствена проверка за собственост на основание придобивна давност.
Междувременно е поискал обявяването на сключеният предварителен договор от ….. г.за окончателен и този конститутивен иск е бил отхвърлен с решение № 107 от 7.05.2009 г. по гр.д. № 66 от 2009 г. на Апелативен съд, [населено място]. Великотърновският апелативен съд е приел, че касатора не е станал собственик на подържаното основание по чл.79, ал.1 ЗС тъй като осъществяваната фактическа власт е била като държател, а не като владелец, който свои имота и на това основание желае да стане собственик. Аргументите си е съобразил с практиката на ВКС.
От 1998 г. когато е сключен предварителният договор , в изпълнение на който в последствие е бил сключен, обявеният за нищожен нотариален акт до 25.01.2010 г./датата на подаване на исковата молба по настоящето дело/ между страните са се водили дела, поставящи въпроси и за собствеността на този имот. С тези дела обаче не е била прекръсната давността съгласно чл.86 ЗС вр. с чл.116, б. “б” ЗЗД защото това е първото исково производство , което има характера , предвиждан в тази хипотеза на текста. По силата на чл.116, б. “б” ГПК течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или възражение или искане за почване на помирително производство. Времето, изтекло от началния ден на вземането до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл.117, ал.1 ЗЗД и от прекъсването започва да тече нов давностен срок, без да е възможно сумирането на сроковете, изтекли преди и след прекъсването.
Не е било налице и признание по смисъла на чл. 116, б. “а” ГПК макар, че с воденото дело по чл.19, ал.3 ЗЗД касатора е обективирал желанието си да придобие имота на деривативно основание, давайки гласност на съзнанието си, че не е собственик , а само държател. Освен това в Решение № 220 от 27.I.1969 г. по гр. д. № 2209/68 г., I г. о на ВКС е развито виждането в кои случаи е налице прекъсване на давността по силата на чл.116 , б. “а” ГПК и то е, че не е достатъчно длъжника да признае, че е съществувал един юридически факт или едно правоотношение, които са породили дадено вземане. Признание по смисъла на закона е налице тогава, когато се признава съществуването на едно задължение към момента на признанието. Признанието може и да не съдържа изложение на фактическия състав, от който произтича задължението, но то трябва да съдържа изявление за съществуването на вземането на кредитора. Това е така, защото признанието на фактическия състав още не означава признание на последиците от този фактически състав към момента на признанието.Освен това за осъществяваната фактическа власт върху имот от купувач по предварителен договор съществува трайна съдебна практика. В случаите когато купувачът получи владението на един имот по силата на предварителен договор и за сключването на окончателен договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, той не придобива правото на собственост върху имота с факта на получаването на владението му. Между него и продавача се създават само облигационни отношения, които се регулират от облигационното право. В случая купувачът се явява като кредитор, който има право да иска от продавача-длъжник осъществяване на дължимия резултат – сключване на окончателен договор, с който ще се прехвърли собствеността на имота. Именно за това когато властта върху имота е получена на облигационно основание не е налице анимуса за придобиването му на основание давностно владение защото съзнанието на купувача е че собственик на вещта е продавача .
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика. Поставените в изложението и на двете касационни жалби въпроси не съдържат материално правни и процесуални проблеми които налагат решението да бъде разгледано от касационната инстанция. Напротив по всички зададени въпроси е създадена трайна и безспорна практика , поради което за тяхното изясняване не е необходимо допускането на касационно обжалване.
При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата , а не за проверка правилността на съдебният акт , каквито оплаквания са наведени в настоящия случай.
ВКС не се произнася по разноските на ответника за тази инстанция, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 140 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 419 от 2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: