О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
[населено място], 01.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2449 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „НИК И ДОБ“ООД срещу определение № 2107/16.08.2018г. по в.ч.т.д. № 1874/2018г. Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалба на дружеството срещу определение № 194/27.07.2018г. на Съдия по вписванията при РС-Варна за отказ за вписване на продължаването на договор за аренда на земеделски земи до 30.09.2028г.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че са налице предпоставките за отбелязване удължаване срока на процесния аренден договор като се акцентира върху обстоятелствата, че договорът, вписан през 2008г., е бил сключен в предписаната от закона форма, че същият не е бил прекратен от страните в уговорения в него срок до 30.09.2016г. и че с оглед клаузата на чл.9 договорът продължава своето действие до 30.09.2028г. Претендира се отмяна на обжалваното определение с даване на указания към съдията по вписванията за отбелязване удължаването на срока на процесния договор за аренда.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата частна жалба, са формулирани четири правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обуславящи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният състав от Варненски окръжен съд е потвърдил определение за отказ от 27.07.2018г. на съдията по вписванията към СВ-В. по молбата на „Ник и Доб” ООД с вх.№ 20055/27.07.2018г за извършване на „отбелязване по вписан договор за аренда, на който е продължен срока на действие”. Съдът е посочил, че съгласно чл.3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието договорът за аренда се вписва в службата по вписванията, регистрира се в съответната общинска служба по земеделие и се извършва с нотариална заверка на подписите. Позовавайки се на разпоредбата на чл.18 ЗАЗ, според която продължаването на договора за аренда се извършва също в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията, въззивният състав е обосновал законосъобразността на отказа на съдията по вписванията за исканото отбелязване при констатираната липса на предпоставките по чл.18 ЗАЗ на удължаването на срока на вписания на 25.09.2008г. договор за аренда, сключен между „Ник и Доб” ООД и Н. М. Н..
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от формулираните от касатора четири правни въпроса не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпрос №1: „Когато договорът за аренда е сключен в предвидената от закона форма и в него е включена клауза за автоматичното му удължаване, следва ли да бъде сключван нов договор или споразумение за удължаване на срока?” и въпрос №2 „ Спазена ли е формата за удължаване на срока на договора за аренда, ако клаузата за удължаване на срока при определени условия е включена в първоначалния срок на договора и този договор е сключен в предвидената от закона форма?”, са въпроси пряко относими към правилността на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че тези въпроси са значими за конкретния правен спор, в случая не е налице твърдяната от касатора допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗАЗ, регламентираща, че продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и предвиждаща необходимост от вписване в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие, е ясна и не се нуждае от тълкуване. С оглед спецификата на обществените отношения, уредени в ЗАЗ, законът изисква императивно допълнителен писмен договор (анекс) с нотариална заверка на подписите за вписване продължаването на арендния договор, независимо от това дали страните са предвидили възможност за автоматично продължаване срока на договора след неговото изтичане. Въпрос №3: „Има ли право арендаторът да заяви пред нотариус под страх от наказателна отговорност съгласно чл.313 НК, че договорът за аренда не е прекратен – изхождайки от други подобни декларации, например по Търговския закон? и въпрос” №4: „Длъжна ли е службата по вписванията при вписване на договор за аренда, да отбелязва неговия срок, при наличие на изрична норма за вписване на прекратяването на договора за аренда по чл.27, ал.2 ЗАЗ?, нямат характер на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващата воля на съда. Изводът на въззивния състав за неоснователност на искането на „Ник и Доб” ООД за отбелязване продължаването на договора, не е обоснован нито с наличието или липсата на подписана пред нотариус декларация за продължаване на договора, нито с аргумент, свързан с приложението на разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2107/16.08.2018г.по в.ч.т.д. № 1874/2018г. Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :