3
Ч.т.д.№ 1408/19 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 03.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 01юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1408 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на А. С. Б. срещу определение № 156 от 09.04.2019 г. на Апелативен съд-Пловдив по ч.т.д. № 193/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Пловдив по т.д. № 606/18, с което е постановен отказ от освобождаване на ищеца-частен касатор от внасяне на държавна такса в размер на 1240 лева.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предметна уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Тези изводи следват от декларираните като притежавани от ищеца и съпругата му множество жилищни и земеделски недвижими имоти, дялово участие на молителя в две търговски дружества и парични спестявания в размер на 4000 лева и общ доход на двучленното семейство за календарната 2018 г. в размер на 17 426 лева. При съпоставянето на тези данни с размера на дължимата държавна такса-1240 лева, съдът е направил извод за липсата на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването на ищеца от внасянето на държавна такса.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, ГПК по обуславящите, според него, изхода на спора въпроси, които се свеждат до задължението на съда за представяне на допълнителни доказателства за преценка за наличие на предпоставките за освобождаване на физическо лице от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК и към кой момент следва да се извърши преценката.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая така формулираните правни въпроси по никакъв начин не са обуславящи изхода по спора, доколкото съдът е изградил изводите си на база данните от подадена от самия молител декларация за семейно и имотно състояние и приложени към нея писмени доказателства.
Ясната и недвусмислена разпоредба на чл.83 ал.2 ГПК изисква съвкупна преценка на всички кумулативно дадени законови критерии за това, която се прави във всеки един случай поотделно и в обжалвания съдебен акт, и съдът се е основал именно на такава преценка. Изводите на съда са в съгласие със задължителната практика на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК: Определение №160/ 03.02.2011 по ч.т.д. 61/2011 и Опр. № 639/29.07.2011 г. по ч.т.д. №485/2011 и двете на ІІ т.о.. Това дали в конкретния случай доходите на молителя и неговото семейство позволяват заплащането на точно определена държавна такса е преценка за обоснованост на изводите на съда, което е извън компетентността на касационната инстанция във фазата на преценка за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че при наличието на цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с която обжалваният акт не е в противоречие, липсва предпоставка за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 156 от 09.04.2019 г. на Апелативен съд-Пловдив по ч.т.д. № 193/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Пловдив по т.д. № 606/18, с което е постановен отказ от освобождаване на ищеца А. С. Б. ЕГН: [ЕГН] от внасяне на държавна такса в размер на 1240 лева по предявен от него иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.