О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 13.10. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1450/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. И. против определение № 179/18.06.2008 г. по ч.гр.д. № 557/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 27.05.2008 г. на С. районен съд за връщане на искова молба вх. № 597/21.04.2008 г., подадена от М. Д. И.. И. се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението от 7.08.2008 г. като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – произнасяне по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Действително, разгледаният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е съществен, принципен за процесуалния закон, тъй като се отнася до надлежното упражняване правото на иск. Същият, обаче, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В случая, с частната жалба се атакува определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция, с което е оставено в сила разпореждане на районния съд за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата по чл. 127, ал.1, т. 2, 4 и 5 ГПК – непосочване на адрес на ответника, на фактическите обстоятелства, на които се основава искът, неконкретизиране на исканията до съда и на съотношението, в което същите се намират /кумулативно или евентуално/.
По приложението на цитираните разпоредби има практика на ВКС /задължителната такава, обективирана в постановления и тълкувателни решения и по конкретни дела/, която е единна, непротиворечива и правилна. Съобразно същата непосочването на фактите, от които ищецът извежда претендираното право, неясният и неразбираем петитум, непосочване на съотношението, в което се намират исканията до съда представлява нередовност на исковата молба и неотстраняването й в срок е основание за връщането й. В този смисъл, не е налице различно тълкуване на закона и липсва необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика на ВКС.
Няма и необходимост от преодоляване на непълнота, неяснота или противоречивост на процесуалния закон. Цитираните разпоредби на ГПК са ясни, последователни, не съдържат противоречия и уреждат в пълнота въпросите относно изискванията, на които трябва да отговаря исковата молба, процесуалните действия на съда и страните при нередовна искова молба и последиците от непривеждането й в съответствие с указанията на съда и изискванията на закона.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и някоя от останалите две предпоставки по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Засегнатите в обжалваното определение въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не се решават противоречиво от съдилищата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 179 от 18.06.2008 г. по ч.гр.д. № 557/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: