О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
С., 24.09. 2010год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като изслуша докладваното от съдията Т. ч.гр. д. № 365 по описа за 2010 год., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на И. Г. Л. и П. П. Г. от[населено място], чрез пълномощник адв. И. М. , срещу определение №260 от 11.05.2010г по ч. гр.д. 3758/2008г на Върховен касационен съд ІVг.о ,с което е оставена без разглеждане подадена от двамата жалбоподатели молба за отмяна по чл. 304 от ГПК , на влязло в сила решение по гр.д. № 1829/1998г на П. районен съд ,като подадена след преклузивния тримесечен срок ,считано от узнаване на решението ,влязло в сила преди повече от седем години .
Пълномощникът на частните жалбоподатели изтъква неправилност на определението поради това ,че вместо да възложи на ответниците да установят възраженията си за преклудиран срок и узнаване на съдебното решение от двамата молители , които не са участвали лично в исковото производство като необходими другари на своите съпрузи , съставът на ВКС е направил неправилен извод за знание предвид връчването на призовки и съобщения по делото. Дори да са връчвани призовки и съобщения на молителите в качеството им на домашни лица на призованите,то съдържанието на решението не е отразено в тези съобщения и следователно не е било узнато .
В отговор ответникът по молбата И. Г. Г. оспорва основателността на жалбата и твърдението ,че молителите не са знаели за решението Претендира разноски.
Ответниците М. Г. Л. и Б. Г. Г.,страни в приключилото производство,считат частната жалба за основателна
Частната жалба е допустима , по същество е неоснователна .
Спрямо постъпилата на 11.07.2008г молба за отмяна на решение на П. районен съд по гр.д. № 1829/1998г с предмет положителен устанонвителен иск за собственост и отмяна на нотариален акт ,което решение е било постановено на 16.05.2000г и влязло в сила на 16.03.2001г, правилно съставът на Върховен касационен съд ІVг.о е съобразил изискването на чл. 305 ал.1 т.5 от ГПК . Като е приел ,че молителите Л. и Г. , съпрузи на ответниците в приключилия съдебен процес М. Г. Л. и Б. Г. Г. ,са знаели за заведеното дело и постановяването на решение по него ,предвид връчвани им лично или на лица от домашните съдебни книжа и призовки и като е изтъкнал ,че твърдението на молителите за узнаване съществуването на решението едва в началото на м. юли 2008г ,не е скрепено с никакви факти, Върховен касационен съд правилно е преценил обстоятелствата ,свързани със срока и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Относно срока по чл. 305 ал.1 т.5 от ГПК, положителен извод за узнаване на решението в настоящия случай следва да се направи предвид данните по приложеното в цялост, приключило дело. Молителят И. Л. лично е получил съобщението за постановяване на атакуваното решение на 29.05.2000г ,със задължение да го предаде на своята съпруга , конституирана като ответна страна в спора .С. и призовки по делото , както и съобщения за производството по гр.д.№1154/01 г. на ВКС, заведено по предходна молба за отмяна на същото решение , са връчвани и приемани на домашния адрес на участвалия като страна Б. Г. .
При горните обстоятелства от значение е узнаването на факта, че съдебното решението съществува като постановено по съдебния спор. Доводът на молителите, че не им е било известно самото съдържание на съдебния акт ,тъй като връчваните призовки и съобщения не са го съдържали, съответно преценката им ,че процесът и решението по делото не засяга правата на неучаствалите съпрузи ,няма отношение към началния момент на срока. Позовавайки се на узнаване на съдебното решение като положителен факт, молителите следва да установят предпоставките за извод , че срокът е спазен. Поставено в този смисъл ,обжалваното определение е правилно и законосъобразно .
По разноските .Настоящето производство е образувано по частна жалба на страната , която дължи разноски ,т.е само разноските на ответника И. Г. Г. по частната жалба подлежат на присъждане в това производство . Разноските са установени в размер в размер на 300 лева (договор за правна помощ от 29.06.2010г) . Относно разноските в производството по гр.д. 3758/08г на ВКС ІVг.о (договор за правна помощ от 07.10.2009г) следва да се признесе съставът , постановил обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение №260 от 11.05.2010г по ч. гр.д. 3758/2008г на Върховен касационен съд ІVг.о
Осъжда И. Г. Л. и П. П. Г. от[населено място] да заплатят на И. Г. Г. сумата 300 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.