О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 452
гр.София 30.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.пр.гражданско дело № 1872/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1* от 06.06.2008 г. на адв. В от гр. П., назначена за служебен представител на К. П. С., срещу определение № 1* от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1284/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти гр.състав, с което е оставено в сила разпореждането от 11.02.2008 г. по гр.д. № 415/2006 г. на Пловдивския районен съд, 7-ми гр.състав за връщане на въззивната жалба срещу решение № 72 от 19.06.2007 г. по същото дело. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно призоваване и уведомяване на страните, когато имат назначен служебен представител. Твърди се, че един и същи състав на Пловдивския районен съд /7-ми гр.състав/ по две дела е процедирал различно-по гр.д. № 70/2006 г. изпратил съобщение на служебния представител на ищеца К. П. С. – адв. З, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано, докато по гр.д. № 415/2006 г. такова съобщение било изпратено само на ищеца К. П. С. на адрес: гр. П., и то след като и това по дело бил посочен съдебен адрес-адв. Звезделин З. , гр. П. бул.”Ш” № 1* ет.І, ст.108. Представят се копие от обявление по гр.д. № 70/2006 г. на Пловдивския районен съд, както и определения № 368 от 15.11.2001 г. по гр.д. № 269/2001 г. на ВКС, 5 чл.състав и № 4* от 15.02.2004 г. по адм.д. № 3445/2004 г. на ВАС, І г.о. по приложението на чл.42 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция.
Ищецът /частен жалбоподател/ К. П. С. изтърпява наказание лишаване от свобода в Пловдивския затвор. Същият предявил срещу М. на правосъдието иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, въз основа на който било образувано гр.д. № 415/2006 г. на Пловдивския районен съд, VІІ-гр.състав.
С определение от 25.09.2006 г. съдът назначил за особен представител на ищеца адв. В, която от своя страна преупълномощила на основание чл.26, ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПрП/ адв. З.
В съдебните заседания ищецът се е явявал първоначално лично, а след назначаването на особен представител, което е станало на основание чл.23, ал.4 във връзка с чл.21, т.3 ЗПрП- с адв. С, респ. с адв. З.
Обявление, с което му се съобщава, че решението по гр.д. № 415/2006 г. е изготвено и може да са обжалва в 14-дневен срок, заедно с препис от решение № 72 от 18.06.2007 г. по същото дело, ищецът К петров С. получил лично на адрес: гр. П. на 25.07.2007 г. /л.189 от делото/.
В срока по чл.197 ГПК /отм./ въззивна жалба срещу решението не е била подадена.
На 08.02.2008 г. в Пловдивския районен съд постъпила въззивна жалба с вх. № 3* от същата дата, подадена от адв. В, като служебен представител на К. П. С. срещу първоинстанционното решение. С разпореждане от 11.02.2008 г. районният съд постановилжалбата да бъде върната, като подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че обжалваното определение не противоречи на практиката на ВКС относно начина на призоваване на страните, когато последните имат свой процесуален представител по делото. При процесуалното представителство по чл.23, ал.4 във връзка с чл.21, т.3 ЗПрП съдът не е длъжен да изпраща призовките и съобщенията на назначения от него за процесуален представител адвокат, доколкото по делото не е постъпила молба от страната, с която служебният или друг адрес на адвоката да е бил посочен изрично като съдебен адрес. Искане призовките и съобщенията до ищеца К. П. С. да бъдат изпращани на служебния адрес на адв.. Звезделин С. З. , като съдебен адресат, не съдържа нито молбата за доказателства от 26.02.2007 г. /л.131 от делото/, нито писмената защита, изготвена от същия адвокат и постъпила в съда на 19.06.2007 г. /л.180 от делото/. И в двата документа, след името на адвоката е посочен/ „съд.адрес: гр. П., бул.”Ш” № 1* ет.1, ст.108”, т.е. служебния адрес на процесуалния представител /срвн.пълномощното на л.65 от делото/, но липсва изявление връчването на призовките и съобщенията, предназначени за ищеца да става на този адрес. Предвид на това, не може да се приеме, че определението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, илюстрирана с определение № 368 от 15.11.2001 г. по гр.д. № 269/2001 г. на 5-чл.състав, което е по приложението на чл.42 ГПК /отм./.
Не е налице и противоречиво решаван от практиката въпрос по приложение на процесуалния закон, доколкото по гр.д. № 70/2006 г. на Пловдивския районен съд, 7-ми гр.състав, обявлението за постановеното решение от 04.01.2008 г. е връчено на ищеца К. П. С. чрез неговия процесуален представител – адв. З на адрес: гр. П., бул.”Ш” № 1* ет.1, ст.108. Както се посочи, съдът не е длъжен да изпраща призовките и съобщенията на назначения за процесуален представител на страната адвокат, след като страната не е посочила изрично, че връчването на съдебни книжа, предназначени за нея следва да се извършва на адреса на адвоката /т.н. съдебен адрес/.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определени № 1* от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1284/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти гр.състав. по частна жалба вх. № 1* от 06.06.2008 г., подадена от адв. В от гр. П., процесуален представител на К. петров С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: