6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
С., 19.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1212/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 498 от 28.03.2011 г., постановено по т. д. № 426/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 505 от 25.05.2010 г. по т. д. № 2537/2009 г. на Софийски градски съд, с което дружеството – касатор е осъдено на основание чл.79, ал.1, пр.2 във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 39 150 лв., представляваща договорна неустойка по чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г. към договор за предоставяне на информационни услуги от 12.10.2007 г., и сумата 3 240 лв. – възнаграждение по същия договор за периода 01.10.2009 г. – 27.10.2009 г., ведно със законната лихва върху възнаграждението от предявяване на иска до окончателното плащане, и разноски в размер на 4 405.60 лв.
В основната си част касационната жалба съдържа изложение на фактическата обстановка по спора и на защитните възражения, поддържани от касатора пред инстанциите по същество. Въведените с жалбата касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК се свеждат до неправилно установяване на фактическата обстановка по делото; необоснованост на извода за прекратяване на договора при условията на чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г., пораждащо основание за заплащане на търсената неустойка; необоснованост на извода за отсъствие на валидно извършено от касатора разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД; процесуални нарушения при приемането, обсъждането и преценката на доказателствата; липса на произнасяне по възраженията и доводите на касатора за размера на неустойката и намаляването й при предпоставките на чл.92, ал.2 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по отношение на които се сочат всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 3 240 лв., жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. В останалата част, с която е обжалвано въззивното решение по иска за неустойка, касационната жалба е допустима и подлежи на разглеждане при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 39 150 лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че ответникът дължи посочената сума на ищеца като неустойка по чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г. към договор за предоставяне на информационни услуги от 12.10.2007 г. заради извършеното от негова страна едностранно прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен – 31.12.2011 г. След съвкупна преценка на доказателствата по делото решаващият състав на Софийски апелативен съд е направил извод, че договорът е прекратен едностранно от [фирма] с нотариална покана от 29.09.2009 г., с което е изпълнено условието на чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г. за санкциониране на дружеството с уговорената за целта неустойка. За недоказано е счетено твърдението на ответника, че договорът не е прекратен, а развален по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД с писмено волеизявление от 19.10.2009 г. поради виновно неизпълнение на задължението на доставчика [фирма] за осигуряване на интернет – връзка до новоразкрит офис на [фирма] на [улица]в [населено място]. Като е анализирал конкретни договорни клаузи, разменената между страните кореспонденция и заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, въззивният състав е приел, че отказът на ищеца да предостави поисканите допълнителни информационни услуги не съставлява виновно неизпълнение на поетите с договора задължения и не е породил право за ответника – възложител да развали договора с волеизявление по чл.87, ал.1 ЗЗД. Изводът за отсъствие на валидно възникнало право за едностранно разваляне на договора е подкрепен и с установения по делото факт, че до момента на отправяне на волеизявлението от 19.10.2009 г. ищецът е осигурявал непрекъснати и с необходимото качество информационни услуги до всички обекти на възложителя. Освен това са изложени съображения, че поради неспазване на предвидената в договора формална процедура ищецът не е бил обвързан с надлежно направена поръчка за разширяване на обхвата на доставяните информационни услуги и не е дължал насрещна престация.
Въззивният съд е преценил като неоснователни противопоставените от ответното дружество възражения за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и за намаляване на неустойката на основанията по чл.309 ТЗ и чл.92, ал.2 ЗЗД. Изразил е становище, че уговорената в чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г. неустойка не накърнява добрите нрави и не води до неоснователно обогатяване на доставчика на информационните услуги, тъй като е предназначена да компенсира пропуснатите от последния ползи по повод предсрочното прекратяване на договора и не надхвърля присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Позовал се е на забраната на чл.309 ТЗ, за да аргументира становището си за недопустимост дължимата неустойка да бъде намалявана като прекомерна. Развил е и мотиви, че след като не е доказано нито пълно, нито частично неизпълнение на договорните задължения на дружеството – ищец, неустойката не подлежи на намаляване и на основанията по чл.92, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено във връзка със следните въпроси : „Когато в един срочен договор между страните е уговорена неустойка, дължима при неговото предсрочно едностранно прекратяване „по искане на някоя от страните”, дължи ли се такава неустойка от страната, която е отправила едностранно волеизявление по чл.87, ал.1 ЗЗД; Дължи ли съдът изследване на заявените обстоятелства, свързани с виновното неизпълнение на договорните задължения, обусловили волеизявлението за разваляне на договора в контекста на дължимото изследване на изправността на всяка една от страните по договора”. Въпросите са формулирани некоректно и подвеждащо, тъй като внушават защитната позиция на касатора, поддържана в хода на разглеждане на делото – че договорът за предоставяне на информационни услуги не е прекратен при условията на чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г., а е развален с негово волеизявление по чл.87, ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Същевременно въпросите не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, от които е видно, че въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, след като е изследвал всички релевантни за дължимостта на неустойката обстоятелства – както тези, относими към твърдяното от ищеца прекратяване на договора в хипотезата на чл.1.6 от анекса, така и другите, значими за твърдяното от ответника разваляне на договора при предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД. В резултат на цялостен анализ на доказателствата са направени решаващите изводи, че ответникът – възложител следва да бъде санкциониран с уговорената в клаузата на чл.1.6 от анекса неустойка заради едностранното предсрочно прекратяване на договора, респ. че отправеното от него волеизявление за разваляне на договора не е породило целените правни последици поради липсата на основание за възникване на субективното потестативно право по чл.87, ал.1 ЗЗД, а именно – виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя за осигуряване на информационни услуги. Чрез поставените въпроси касаторът цели ревизиране на правилността на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, което не позволява подвеждането им под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неотносимостта на въпросите към приложното поле на касационния контрол прави безпредметно обсъждането на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Извън обхвата на чл.280, ал.1 ГПК е и въпросът „Може ли да се приеме, че страна по търговски договор с продължително изпълнение е изправна, когато не изпълни свое договорно задължение за необходимостта от изпълнение на което е установено, че е уведомена устно вместо в предвидената по договора писмена форма, общо уговорена за кореспонденция”. Отговорът на този въпрос е обусловен изцяло от преценката на доказателствата и от възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка по спора. С оглед на това не може да се приеме за изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, изясненото с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – въпросът да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда по предмета на делото.
Не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и въпросът възможно ли е намаляване на размера на уговорената между търговци неустойка, когато са налице предпоставките по чл.92, ал.2 ЗЗД и чл.83 ЗЗД. Отказът на въззивния съд да намали размера на неустойката не е свързан с отричане на принципната възможност за намаляване на уговорена в търговски договор неустойка в случаите на частично неизпълнение на договора. Възражението на касатора за редуциране на неустойката е прието за неоснователно като последица от извода, че не е доказано виновно неизпълнение на договорните задължения на насрещната страна като основание по чл.92, ал.2 ЗЗД за намаляване на следващата се неустойка. Произнасянето по възражението кореспондира със задължителната практика в представеното решение № 129/09.07.2010 г. по т. д. № 977/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е изразено становище, че прилагането на разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗЗД предполага установено по несъмнен начин неправилно изпълнение или частично неизпълнение на договора. Приложеното решение № 65/14.04.2009 г. по т. д. № 589/2008 на ВКС, ІІ т. о., е неотносимо към настоящото дело, тъй като третира въпроса за възможността да се намали неустойка по търговска сделка на основание чл.309 ТЗ, когато задължената за неустойка страна няма качеството „търговец”.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване и по последните два въпроса в изложението, формулирани така : „Нарушено ли е правото на участие на страна и нейното право на защита, когато решаващият състав не е обсъдил всички въведени от страната правни аргументи и възражения; Налице ли е процесуално задължение за съда да разгледа всички правни аргументи на страна в процеса и в какъв обем.”. По същността си въпросите съставляват касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, а не процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, и съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на преценка в стадия за селекция на касационните жалби.
Предвид изложеното, решението по т. д. № 426/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение/ за касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 498 от 28.03.2011 г., постановено по т. д. № 426/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 505 от 25.05.2010 г. по т. д. № 2537/2009 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 39 150 лв., представляваща неустойка по чл.1.6 от анекс № 4/15.04.2009 г. към договор за предоставяне на информационни услуги от 12.10.2007 г., ведно с разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], в частта, с която е обжалвано решение № 498 от 28.03.2011 г. по т. д. № 426/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта за потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд решение № 505 от 25.05.2010 г. по т. д. № 2537/2009 г. в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 3 240 лв. – дължимо възнаграждение по договора от 12.10.2007 г. за периода 01.10.2009 г. – 27.10.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :