О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 02.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2166 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С., [населено място], срещу определение № 629 от 10.01.2013г., постановено по ч. гр. д. № 15932/2012г. от Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.09.2012г. по гр.д. № 62441/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на молбата на частната касаторка за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на подадената от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, тъй като е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е налице необоснованост, поради което иска отмяна на атакувания съдебен акт.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че от съществено значение за изхода на конкретното дело, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са въпросите за начина на установяване отсъствие от адреса на страна по делото и дали удължаването на срок, след като са налице обективни причини да се направи справка дали молбата е уважена, следва страната да бъде уведомена за това удължаване. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса, който е от значение за изхода на спора, а именно: „Наличието на множество почивни дни, разделени от няколко работни, които общоизвестно се ползват за пътуване извън столицата и големите градове, дали е особено непредвидено обстоятелство”. Относно последния въпрос касаторката не релевира допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът, Ж. П. П., моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на районния съд, с което е потвърдено определението на Софийски районен съд за отхвърляне на молбата на частната касаторка за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на подадената от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въпросът относно редовността на връчването на призовката за откритото съдебно заседание, на което е разгледана молбата по чл.65 ГПК, е релевантен за предмета на спора и е обусловил въззивното определение, но въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не следва да бъде допуснат, тъй като допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е формално наведена от касаторката без мотивировка, поради което се явява недоказана.
По отношение на втория въпрос за необходимостта от съобщаване на определението за удължаване на срока е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 312/ 21.04.2011г. по ч.т.д. № 233/ 2011г на I ТО, съгласно което актът по чл.63, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване, поради което по арг. на чл.7, ал.2 ГПК не следва да бъде съобщаван. Посочено е, че за разлика от чл.36 ГПК /отм./, в чл.63, ал.2 ГПК е определено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния срок, поради което съобщаването на резултата от молбата за удължаване на срока е безпредметно, като страната следва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63, ал.1 ГПК. Изложените тълкувателни мотиви се споделят изцяло от настоящия състав и тъй като атакуваното определение е постановено в съответствие с цитираната задължителна практика, не е налице формално наведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Спрямо последния формулиран въпрос липсва посочване на допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което само на това основание касационният контрол не може да бъде допуснат.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 629 от 10.01.2013г., постановено по ч. гр. д. № 15932/2012г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.