5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 452
гр. София, 07.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4129 по описа за 2017 година.
Производството е по § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. С., подадена чрез адвокат Т. Р. срещу решение № 2944 от 02.05.2017 г. по гр. дело № 1624/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІV – Г състав.
Ответницата В. В. С., чрез адвокат Б. Б. е подала отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложено становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /в редакцията, преди изменението на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., приложима към настоящето дело и цитирана в следващите мотиви/.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на СГС е отменил решение от 30.06.2016 г. по гр. дело № 11388/2015 г. на СРС /Софийски районен съд/, 124 състав и е постановил друго, за отхвърляне на предявените при условията на обективно евентуално съединение от настоящия касатор против ответницата по касация главен иск по чл. 403, ал. 1 ГПК и евентуален иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 9000 лв., платена неустойка, поради неизпълнение на задълженията по предварителен договор за покупко – продажба на дружествени дялове, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.03.2015 г. до окончателното изплащане, като е присъдил в полза на ответницата сумата 185 лева, разноски за производството пред СГС.
Към касационната жалба са представени изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнение към касационна жалба /изложение по чл. 280 ГПК/, второто изложение със същите въпроси, които са отразени в първото изложение, но с по – подробни съображения. ВКС /Върховен касационен съд/ в настоящия си състав намира, че посоченото допълнение към жалбата, подадено в изпълнение указанията на въззивната инстанция, дадени с разпореждане № 28544/30.06.2017 г. не е нова жалба, а уточнение на приложението към вече подадената жалба, поради което не е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК за връщането й. Затова възражението на ответницата в тази насока следва да се остави без уважение.
Касаторът е поставил следните въпроси, които поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в редакцията преди изменението на ГПК, обн. ДВ, 86/2017 г.: „1. В кои случаи вредите са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с допуснато от съда обезпечение?“; „2. Вписаният запор върху дружествени дялове в Е., е ли обстоятелство, обуславящо невъзможност за вписване на прехвърлянето им?“ ; „3. Правната норма на чл. 451, ал. 1 от ГПК има ли императивен характер?“.
По първия въпрос искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и в двете хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК – чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. СГС е приел, че наложеното по молба на В. С. обезпечение /определение от 25.03.2014 г. по гр. дело № 4052/2014 година на СГС/ не представлява основание за неизпълнение на задължението на ищеца, уговорено в т. 3 от предварителния договор от 17.03.2014 г. /нотариално удостоверяване на подписите на Александър С. и В. Г. върху окончателния договор за покупко – продажба на 100 дяла, с номинална стойност по 50 лв. от капитала на [фирма] да се извърши на 17.04.2014 г. в кантората на нотариус, допълнително посочен от купувача/. Съдът е приел във връзка с така направения извод, че плащането на неустойка по т. 5 от договора не е пряка и непосредствена вреда от наложеното обезпечение. Изводите на съдебния състав са мотивирани с подробни съображения, които се свеждат до две групи аргументи – характера на договора, който е консенсуален и поражда действие с постигането на съгласие, без вписването по чл. 129, ал. 2 ТЗ да има конститутивно действие и без вписването да води до придобиване на вещни права и съдържанието на договора, в чиито клаузи не са обективирани други задължения неизпълнението, на които да е осуетило подписването на окончателен договор и да е в пряка причинна връзка с допуснатото обезпечение. По тези мотиви, които са решаващи за изхода на делото жалбоподателят не е поставил въпрос, а е формулирал цитираният въпрос в хипотеза, която е обща и съответно необсъждана от въззивната инстанция. Съгласно приетите в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС разрешения по тълкуване на понятието за общо основание тези от въпросите, по които няма произнасяне от въззивния съд, не се релевантни за спора. Затова настоящата инстанция приема, че не са налице общите и допълнителни предпоставки /последните, поради отсъствието на общо основание/ за допускане на касационен контрол по цитирания въпрос.
Вторият въпрос не произтича от мотиви на СГС. В решението на второинстанционния съд мотивите не се отнасят до последицата от вписването на запор върху дружествените дялове в Е., съответно до възможността или невъзможността за вписването им, нито до валидността на сделките със запорирани вещи, а до поетите от ищеца задължения по предварителния договор, като изрично е посочено, че С. не е имал задължение да впише прехвърлянето на дяловете в търговския регистър до определена дата или срок, същият е декларирал, че към 17.03.2014 г. дружествените дялове не са обект на залог и върху тях няма наложени запори. По тези и останалите мотиви във връзка със съдържанието на договора не са въведени правни въпроси. Затова съставът на ВКС намира че не са налице общите и допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол по цитирания въпрос.
Третият въпрос – „3. Правната норма на чл. 451, ал. 1 от ГПК има ли императивен характер?“, не е обсъждан от въззивния съд, по него не са формирани правни разрешения, чието тълкуване да бъде съпоставено с тълкуването в практиката, на която се позовава жалбоподателят. Както се посочи по – горе въпросите, по които няма произнасяне от въззивния съд, не се релевантни за спора, т.е. те не представляват общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите, които съставляват общи основания не се въвеждат служебно от касационния съд, като липсата им в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК има за правна последица недопускане на касационен контрол. В този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които не са съобразени при изготвяне на изложението от касатора. Последният не е взел под внимание и други разрешения в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС, а именно изискването за мотивиране на твърденията за противоречието между изводите на въззивния съд и приложената практика. Доводите, развити в приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. същите засягат основания за неправилност на въззивното решение, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. В приложенията към касационната жалба липсва съпоставка на разрешенията на СГС, ВКС и Варненски апелативен съд, чието решение по т. дело № 357/2015 г. е посочено, като съдебна практика в отклонение, от която са изводите на въззивната инстанция. Решението по гр. дело № 28/2012 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС е по въпрос /за доказването настъпването на пропуснатите ползи, като предпоставка за уважаване на иска по чл. 403 ГПК/, който не е идентичен с разгледаните от СГС, а също и с поставените от касатора. Решението по гр. дело № 1149/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС – може ли да се търси обезщетение за претърпени вреди, вследствие на обезпечително производство, включително и по чл. 45 ЗЗД, е по въпрос, който въззивният съд е разгледал, но в изложението касаторът не е поставил въпрос по евентуалния иск. Решението по в. т. дело № 357/2015 г. на Варненски апелативен съд е по въпрос, който е поставен от жалбоподателя, но не е разгледан от въззивния съд, поради което не съставлява общо основание по чл.280, ал. 1 ГПК, а освен това се отнася до спор по чл. 25, ал. 4 ЗТР. Следователно практиката на която се позовава касатора не релевира допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, както поради липсата на общи основани, така и поради неотносимостта й към въпросите, обсъдени във въззивното решение.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както поради липсата на общи основания, така и поради немотивирането на допълнителни основания, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, чиято промяна е необходима, вследствие промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика относно разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването им.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящият си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2944 от 02.05.2017 г. по гр. дело № 1624/2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: