О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 12.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1412/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №2281 от 23.11.2015г по гр.дело № 3463/2015г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение от 11.05.2015г на Софийски градски съд , по присъденото обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
Касационна жалба е постъпила и от Ц. Ц. К. срещу въззивното решение в частта за намаляване присъденото на първа инстанция обезщетение от 32 000 лева , както и в частта , с която искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20 000 лева , съответно е потвърдено отхвърлянето му до пълния предявен размер от 60 000 лева
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай , в противоречие с практиката на ВКС .В решението липсва необходимата , задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК , тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди . Като основание са посочен критериия на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по въпроса как се прилага критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД има противоречива практика ,довела до различно решаване на еднородни случаи .Приложени са решение №229/2013г по гр.д №1179/2012 ІV г.о и решения на въззивни съдилища, цитирано е реш. № 115 /2012г по гр.д №593/2011г на ВКС ІV г.о , всички като пример за различия в тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД.
В изложението на касатора Ц. К. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса за прилагане принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът е материалноправен , за прилагането на чл. 52 от ЗЗД , към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Поддържа се , че в обжалваното решение е дадено направилно тълкуване , което е основание за упражняване на функцията по чл.291 ГПК от Върховния касационен съд за отстраняване неясноти и непълноти в правните норми . По основанието на чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК не е изтъкната друга обосновка , изтъкнато е противоречие с решения от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – реш.№158/2011 по т.д № 157/2011г І т.о ТК на ВКС и реш. № 480/2012г по гр.д.№85/2012г ІV г.о.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г , както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о , реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и реш. №229/2013г по гр.д №1179/2012 ІV г.о, приложено от Прокуратурата,както и реш. № 480/2012г по гр.д.№85/2012г ІV г.о, приложено от жалбоподателя Ц. К. Обжалваното решение не противоречи на цитираната практика .Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението . Тази преценка,съответно мотивирана , не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС. Това са тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 214 ал.2 т.1 , вр. ал.1 , предл. първо, вр. чл. 26, вр чл. 20 , ал.4 НК и престъпление по чл.339 ал.2 НК , по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , упражнените мерки за процесуална принуда за периода на наказателно преследване и неговото времетраене , установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, предвид неговата възраст и здравословно състояние включително, степента на накърняване доброто име , чест и достойнство и отзвука на незаконното обвинение в семейството , сред кръга близки и познати и в обществото ,включително за случай, когато обвиненията са повдигнати и оддържани срещу политически и обществени фигури и са били отразявани в медиите . Взето е предвид качество на ищеца като председател и лидер на ПП „Евророма”, злепоставящият характер на обвиненията с оглед качеството му и на политически деец , степента на уронване на авторитета му пред избиратели ,коалиционни партньори и политически съмишленици. Тъй като първоинстанционният съд не е дал съответна преценка на горните обстоятелства ,въззивният съд е обосновал занижаването на обезщетението по размер с конкретното отрицателно въздействие на обвиненията, което въздействие не е с трайни и необратими последици в сравнение с други случаи на злепоставяне при публични личности ,съответно се е позовал и на обществено-икономическите условия в страната . Софийски апелативен съд е посочил и обсъдил на свой ред установените по делото обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по справедливост. След като К. е бил реабилитиран за предишно осъждане и след като не може да се приеме за установено , че обвиненията са довели до непоправим обрат в политическата му кариера – което не се и твърди , за въззивния съд от решаващо значение е била степента на вредоносното въздействие. За мащабите и начина на медийно разгласяване ищецът не е ангажирал преки доказателства , но при определене на обезщетението по размер съдът е приел като обстоятелство и вредоносно негативното медийно отразяване на случая. По човешка презумпция , но и с оглед конкретните доказателства – обсъдените показания на свидетели , са преценени емоционалните и психически страдания и притеснения на ищеца.
В касационните жалби и на двете страни не се изтъкват конкретни обстоятелства от значение за размера на обезщетението , останали необсъдени , или несъответно преценени. Като по този начин игнорират съдържанието на решението, което обжалват , двете страни поставят въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда , което лишава въпросите им от конкретност .
Наред с това , приложените и цитирани съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения , не са аргумент за противоречива практика , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението , за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос . Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание , при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , ако такъв не е изрично привързан към определени предпоставки на преценката , съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие между влезли в сила решения ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. И на двамата касатори следва да се посочи , че липсва сходство между решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата по изтъкнатите няколко решения от практиката на различни съдилища , включително на ВКС. И в двете изложения липсва довод за тъждество , или за сходство в основаните факти , нито се сочи обосновано в какво се изразява различното тълкуване на нормата. Напълно липсва обосновка по критерия на 280 ал.1 т.3 от ГПК в изложението на жалбоподателя К.. При определяне на обезщетение по справедливост не се касае за непълна, или неясна правна норма, а за справедливостта като приложим източник на правото.
Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка , предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства , които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. Това е изтъкнато и в мотивите , на стр. 4 от въззивното решение . Обжалваното решение е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.
Разноските остават за страните, както са направени
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2281 от 23.11.2015г по гр.дело № 3463/2015г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .