О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 13.10. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1496/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Н. Т. против определение № 356/31.03.2008 г. по ч.гр.д. № 364/2008 г. по описа на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 117 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 543/2007 г. по описа на РС – гр. С.. И. се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Посочените в изложението от 30.06.2008 г. основания за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицират по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК – произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Действително, разгледаният от въззивният съд процесуалноправен въпрос е съществен, принципен за процесуалния закон, тъй като се отнася до надлежното упражняване правото на иск. Същият, обаче, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – както със задължителната такава, обективирана в тълкувателните решения и постановленията, така и с практиката по конкретни спорове.
В случая, с частната жалба се атакува определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция, с което е оставено в сила определение на районния съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 100,ал.3, вр. ал.2 ГПК /отм/. Прекратеното дело е било образувано по искова молба, с която е бил предявен установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм/. С разпореждане от 8.10.2007 г. същата е оставена без движение и са дадени указания на ищците да приведат исковата молба в съответствие с изискванията на чл. чл. 98, ал.1, б. „б”, „в”, „г” и „д” и 99, б.”б” ГПК /отм/, като посочат единните си граждански номера, границите на процесния имот, основанията, по силата на които твърдят, че са станали собственици на същия, както и да представят данъчна оценка на имота и доказателства за внесена държавна такса. С определения от 22.10.2007 г. и 6.12.2007 г. срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба е продължаван съответно с 30 дни и със 7 дни, а молбата за продължаване на срока от 8.01.2008г. е оставена без уважение. Поради неизпълнение на всички указания, дадени с разпореждането от 8.10.2007 г. /неиндивидуализация на имота, предмет на иска, с посочване на граници, според настоящия му актуален статут, непосочване на пораждащите правото на собственост факти и на обстоятелството приключила ли е процедурата по възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ, с влязло в сила решение и скица, предвид земеделския характер на същия и включването му в ТКЗС през 1957г., непосочване на цената на иска и невнасяне на дължимата държавна такса/, исковата молба е върната и производството по делото прекратено. И двете инстанции са приели, че неизпълнението на горните указания е основание за приложение на чл. 100, ал.2 и 3 ГПК /отм/.
Крайният извод на двете инстанции съответства на практиката на Върховния касационен съд. Съобразно същата съответствието на исковата молба с изискванията на чл. 98-99 ГПК /отм/ е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване правото на иск, при искове за собственост /установителни или осъдителни/ това съответствие изисква индивидуализация на процесния имот с посочване на граници и конкретизиране на пораждащите правото на собственост факти, а неотстраняването на тези нередовности налага приложението на чл. 100, ал.2 и 3 ГП /отм/ – връщане на исковата молба, респ. прекратяване на производството по делото, ако такова е образувано.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и някоя от останалите две предпоставки по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Засегнатите в обжалваното определение въпроси не се решават противоречиво от съдилищата, а процесуалноправният въпрос, по който са се произнесли окръжният и районният съд, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 346/2008 г. по описа на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: