О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 16.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1647 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на община М. срещу разпореждане от 08.07.08г. по гр.д. № 2120/07г. на Софийския апелативен съд, с което е върната касационната жалба на общината срещу въззивното решение по същото дело поради неотстраняване недостатъците на жалбата в определения от съда срок.
Ответникът в производството – Б. с. т. гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо разпореждане на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
О. М. е подала касационна жалба срещу решение №40/04.04.08г. по гр.д. №2120/07г. на САС – ІV гр. с-в, с което е било потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от общината срещу БСТ София иск по чл.59 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 31 709,60лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки общинска земя, върху която е поставил 8 бр. тотопунктове през периода 15.02.06г. – 15.03.06г., както и иска по чл.86 от ЗЗД – за сумата от 2188,33лв. – лихва за забавено плащане на главницата. В касационната жалба се съдържа твърдение, че изводът на въззивния съд за недължимост на обезщетение по чл.59 от ЗЗД в случаите, когато павилиони на БСТ през дълъг период от време стоят върху общинска земя, противоречи на трайната практика на ВКС – решение №37/25.01.05г. по гр.д. №297/04г., ІІ ГО; решение № 1* от 14.06.61г. по гр.д. №4538/61г. на І ГО, решение №1023/17.07.68г. по гр.д. №4017/58г., ІІІ ГО. Посочено е още, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С разпореждане от 04.06.08г. касационната жалба е оставена без движение от САС, с указание до жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира решенията на ВКС, на които се позовава, както и жалбата да се приподпише от адвокат и да се представи документ за внесена държавна такса от 30лв. Съобщението е получено на 11.06.08г., а с ново съобщение, получено на 15.07.07г., е даден нов едноседмичен срок за изпълнение на указанията.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане въззивният съд е върнал касационната жалба, като е приел, че не е изпълнено указанието по чл.280, ал.1 от ГПК.
Разпореждането е неправилно. В самата касационна жалба е формулиран съществен материалноправен въпрос – за дължимостта на обезщетение по чл.59 от ЗЗД в случаите, при които през дълъг период от време едно лице държи необезпокоявано павилиони върху чужда земя. Посочено е също, че по този въпрос изводът на въззивния съд противоречи на практиката на ВС, като са конкретизирани и решенията, на които касаторът се позовава. Това е достатъчно, за да се приеме, че се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Въпреки че не е представено отделно изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в самата касационна жалба е конкретизирано твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Тази жалба е редовна и не е следвало да бъде връщана от въззивния съд. Това налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на въззивния съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 08.07.08г. по гр.д. № 2120/07г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на САС за по-нататъшно администриране на касационната жалба срещу въззивното решение по гр.д. №2120/07г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: