Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 20.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 384 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.286,ал.1,т.3 и чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. Р. срещу определение от 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1194 /2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. В. Р. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд и тя е осъдена да заплати на насрещната страна 600 лева разноски. Съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по искове за парични вземания до 5,000 лева и че касационната жалба срещу такива решения е недопустима.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. делото е започнало пред първата инстанция при първоначалната редакция на чл.280,ал.2 ГПК, а изменението на разпоредбата е от 21.12.2010 г., когато то е било висящо и следва да бъде приложен законът, когато е започнало производството, както и че цената на исковете и е 3,820 лева + 2,000 лева, равно на 5,820 лева, което е материалният интерес в исковото производство, както и че присъдените разноски са в завишен размер и иска те да бъдат намалени.
Насрещните страни И. В. Т. и И. И. И. твърдят в отговор, че частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо определение и е редовна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по изложените в обжалваното определение съображения, към които следва да се добави, че преценката за допустимостта на касационната жалба се извършва към момента на подаването и, който в случая е 27.06.2011 г., тогава действащата и приложима редакция на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е тази, обнародвана в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от същия ден (21.12.2010 г.), висящността на производствата се отнася и преценява за съответната инстанция, висящността на спора е пренесена пред касационната инстанция с подаването на касационната жалба на 27.06.2011 г., когато вече е в сила редакцията на чл.280,ал.2 ГПК от ДВ бр.100 от 21.12.2010 г.; Във въззивното производство са разгледани обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59,ал.1 ГПК с цена 3,820 лева и с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД с цена 2,000 лева, всеки от тези искове е с оценяем материален интерес; материалният интерес на всеки от исковете се преценява поотделно, в случая това са искове за парични вземания и съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК размерът на всеки от исковете е търсената сума, която е под 5,000 лева; съгласно чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Неоснователно е и оплакването за прекомерност на присъдените разноски, съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения те са в размер 369.20 лева по иска по чл.59,ал.1 ЗЗД и 260 лева по иска по чл.45 ЗЗД, а общият им размер е 629.20 лева.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждането на направените от тях разноски е основателно за сумата 300 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1194 /2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
Осъжда М. В. Р. да заплати на И. В. Т. и И. И. И. сумата 300 лева разноски за производството по частната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.