3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
С.,19.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1240/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. – К. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1326 от 14.07.2011 г., постановено по в. т. д. № 143/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е оставено в сила решение № 715 от 09.07.2010 г. по т. д. № 1374/2005 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която касаторката е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 66 000 лв., ведно със законната лихва от 17.10.2005 г. до окончателното плащане и разноски по компенсация в размер на 1 763.82 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторката поддържа, че в резултат на неправилно определена правна квалификация на иска и приложено стеснително тълкуване на т.17 от Общите условия към сключения между страните застрахователен договор и на чл.392 /отм./ ТЗ въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че вземането на застрахователя за връщане на платено на отпаднало основание застрахователно обезщетение се погасява с общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а не със специалната тригодишна давност по чл.392 /отм./ ТЗ.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния материалноправен въпрос : „Кой давностен срок – общият по чл.110 ЗЗД или специалният по чл.392 /отм./ ТЗ, следва да се прилага при иск на застрахователя към застрахования за връщане на получено въз основа на отпаднало основание застрахователно обезщетение”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че поради липса на ясна законова уредба и на съдебна практика посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и самата касационна жалба по съображения в писмен отговор от 14.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е осъдена И. М. – К., действаща като [фирма], да заплати на [фирма] сумата 66 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ответницата дължи посочената сума поради отпадане на основанието за получаването й. След преценка на доказателствата е прието за установено, че сумата от 66 000 лв. е преведена от ответното застрахователно дружество на ищцата на 18.12.2001 г. като застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 42-006-ДФР/21.06.2000 г. договор за застраховане на риска от неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 01/30.05.2000 г. Обезщетението е изплатено заради неизпълнено задължение на лизингополучателя по лизинговия договор за заплащане на четвърта лизингова вноска за м.11.2000 г., която в по-късен момент е платена на лизингодателя – застрахован. Въззивният съд е преценил, че с извършеното от лицингополучателя плащане е отпаднало основанието за получаване на застрахователно обезщетение и по силата на закона – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е възникнало задължение за ответницата да върне получените на отпаднало основание 66 000 лв. на застрахователя. Възражението на ответницата за погасяване по давност на претендираното с иска вземане с изтичане на предвидения в чл.392 /отм./ ТЗ тригодишен давностен срок е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че специалната тригодишна погасителна давност по чл.392 /отм./ ТЗ е приложима само по отношение на пряко породените от застрахователния договор вземания на застрахователя и застрахования, не и по отношение на вземането за връщане на полученото на отпаднало основание застрахователно обезщетение, което произтича от прогласения в чл.55 ЗЗД принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Материалноправният въпрос за приложимия към спорното вземане давностен срок е относим към предмета на делото и е от значение за правилното разрешаване на спора. Въпреки това въпросът не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото, а оттук – и като релевантен за приложното поле на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Прилагането на общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, вместо на кратката тригодишна давност по чл.392 /отм./ ТЗ, е последица от дадената от въззивния съд правна квалификация на защитаваното с иска материално право – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Определянето на правната квалификация е израз на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, правилността на която не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационното обжалване в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Възприетата правна квалификация е предопределяща за отговора на въведения материалноправен въпрос и с оглед на това, дори по повод на него да се допусне касационно обжалване, изходът на делото не би бил променен в насока, благоприятна за касаторката.
Отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но за изчерпателност следва да се отбележи, че тя не е осъществена. Разпоредбата на чл.392 /отм./ ТЗ посочва ясно и точно кои права се погасяват с предвидената в съдържанието й специална тригодишна погасителна давност – правата по договора за имуществена застраховка, т. е. пряко породените от застрахователния договор права на застрахователя и застрахования. По приложението на чл.392 /отм./ ТЗ има трайна и непротиворечива съдебна практика, поради което не може да се приеме, че касационното разглеждане на поставения правен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1326 от 14.07.2011 г., постановено по в. т. д. № 143/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :