О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 24.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 425/2009 година
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 295, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” А. , гр. Б. срещу решение № 146 от 08.12.2008 г. по т. д. № 171/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което при новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, е оставено в сила постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 135 от 28.05.2007 г. по т. д. № 417/2006 г. за осъждането на търговското дружество-касатор да заплати на А. за с. к. неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. и 2004 г. по договор за приватизационна продажба от 16.01.2998 г. в размер съответно 186 960 лв. и 5 263.50 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същите суми за периода от 06.08.2006 г. до завеждането на исковата молба на 06.10.2006 г., съответно – 4 148.85 лв. и 116.81 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Според него, въззивният съд не е съобразил установените при новото разглеждане на делото факти, налагащи извод за липса на виновно неизпълнение на поетите задължения във връзка с програмата за трудова заетост и съответно за недължимост на претендираната неустойка, а именно – прилагането на различна методика от страна на А. за с. к. при отчитане на трудовата заетост, трайната тенденция за спад в обема на производството в приватизираното предприятие през исковия период и липсата на доказателства, че през същия период на пазара на труда е имало предлагане на работна ръка от тази, която е необходима на ответника.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по процесуалноправен и материалноправни въпроси, които са от значение за конкретния изход на спора и по отношение на които са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като такива са посочени процесуалноправният въпрос за предпоставките за постановяване на законосъобразно решение и по-конкретно – за мотивиране на решението чрез обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните и материалноправните въпроси – за наличието на обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение по програмата за трудова заетост и за начина, по който следва да се тълкува волята на страните по чл. 12, т. 2 от процесния договор във връзка с поетото задължение за „запазване на минимум работни места”. Касаторът поддържа, че въпросът за тълкуването на клаузата на чл. 12, т. 2 от договора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите въпроси са решени в противоречие с практиката на В. касационен съд, като в тази насока се позовава на: решение № 1* о 09.06.1959 г. на В, ІІ г. о.; решение № 68 от 04.02.2000 г. по гр. д. № 1127/99 г. на ВКС; решение № 994 от 13.03.2006 г. по т. д. № 199/2005 г. на ІІ т. о. и решение № 228 от 14.02.2002 г. по гр. д. № 1046/2001 г. на V г. о.
Ответникът по касация – А. за с. к. – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, развити в писмен отговор от 07.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд, с което са уважени предявените от А. за с. к. искове срещу „К” А. , гр. Б. по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за трудова заетост за 2003 г. и 2004 г. по сключения приватизационен договор от 16.01.2998 г., както и искове за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, съобразявайки дадените от В. касационен съд задължителни указания по прилагането на закона и в очертания от отменителното решение предмет на спора в новото въззивно производство, решаващият състав е изследвал въпроса за размера на изпълнението на програмата за трудова заетост и наличието на обективна невъзможност за същото. Като недоказано, с оглед представените доказателства от НОИ за сключените трудови договори и броя на осигурените лица, е счетено твърдението за неистинност на изготвените от А. констативни протоколи № 6 и № 7, в които е констатирано частично неизпълнение на задължението, а също и доводът, че неизпълнението се дължи на обективни причини – текучество на работници и влошаване на икономическото състояние на приватизираното дружество.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ГПК, същото може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нарушенията, допуснати при първоначалното разглеждане на делото, независимо дали са били заявени или не в първото касационно производство, са ирелевантни за новото касационно обжалване, тъй като са преклудирани.
В настоящия случай, с оглед мотивите на отменителното решение на В. касационен съд и дадените в него задължителни указания, следва да се приеме, че предметът на новото въззивно разглеждане се изчерпва единствено с определяне на точния обем на неизпълнението и преценката налице ли е обективна невъзможност за същото. Поради това, релевантни за настоящото касационно производство са само онези нарушения, допуснати в новото въззивно производство, които са свързани с така очертания негов предмет. И доколкото в предмета на новото въззивно разглеждане на делото въпросът за тълкуването на клаузата на чл. 12, ал. 2 от процесния приватизационен договор не се включва, тъй като той е решен окончателно от касационната инстанция, то този въпрос не може да бъде заявен като такъв по чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на него не следва да бъде преценявано наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на останалите два въпроса, макар да са от значение за изхода на спора, същите не обосновават допускане на касационното обжалване поради недоказаността на твърдението, че са решени в противоречие с практиката на В. касационен съд.
На първо място, неоснователно се поддържа, че въззивното решение е в отклонение от практиката по приложението на чл. 188, ал. 1 и чл. 189 ГПК /отм./. Релевираното в тази връзка оплакване е твърде общо, без да са посочени конкретно кои доказателства, респ. кои доводи и възражения на касатора не са били обсъдени от въззивния съд. Визиран е единствено въпросът за тълкуването на действителната воля на страните по чл. 12, т. 2 от приватизационния договор, неизлагането на подробни мотиви по който, обаче, не представлява нарушение на цитираните норми, тъй като този въпрос е решен в постановеното от В. касационен съд отменително решение № 400 от 08.07.2008 г. по т. д. № 61/2008 г., имащо задължителен характер по отношение на новия въззивен състав.
Не е налице противоречие със съдебната практика и по материалноправния въпрос налице ли е обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение по програмата за трудова заетост. Представените в тази връзка три решения на В. съд и В. касационен съд принципно са относими към въпроса при какви предпоставки длъжникът се освобождава от последиците на своето неизпълнение. Направените в тях изводи за наличието или липсата на вина на длъжника са резултат от преценката на конкретните за всеки от случаите факти и доказателства, които обаче са съвършено различни от тези по настоящото дело – предмет на спора в решение № 1* от 1959 г. е наличието на случайно непредвидимо събитие, причинило неизпълнението и представлява ли такова настъпването на студове през м. декември, а в решения № 68 от 2000 г. и № 994 от 2006 г. са коментирани предприетите от длъжника конкретни действия за изпълнение на поетите от него задължения, каквито в настоящия случай от страна на дружеството-касатор безспорно липсват. Именно поради различната фактическата обстановка, при която са постановени посочените актове, не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с тях.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 146 от 08.12.2008 г. по т. д. № 171/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: