4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 14.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти март , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1593/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „М. К. „АД срещу решение от 11.06.2010г по гр.дело № 2672/208г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 19.05.2008г на Софийски районен съд, като е отхвърлен иска на касатора по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. за ангажиране имуществена отговорност от липси . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК . Съображения в подкрепа на основанието са развити по общи въпроси на предпоставките ,правното основание и успешното провеждане на този иск
Ответникът по жалбата не е заявил отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са формулирани множество въпроси : как се констатират липсите по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ ,как следва да се доказва в процеса установяването на липсите , каква е доказателствената тежест на съставените след ревизията аналитични документи и приложенията към тях ,когато се касае за акт за начет извън случаите по чл. 22 ал.5 от ЗДФИ, считат ли се за доказани неоспорените от ответника факти и обстоятелства и пр. При конкретизиране на обобщаващо формулираните въпроси в изложението и привързването им към случая по делото, касаторът обаче предпоставя единствено защитните си тези , че ответникът по иска с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ не бил оспорвал инвентаризацията, а само „начинът” на извършването й и следователно съдът следва да приеме констатациите за неоспорени, което е равнозначно на доказани ; че вещото лице в заключението си по същество „подкрепя” аналитичните изводи по съставения акт за начет , че щом е била проведена инвентаризация от служители при работодателя в обекта , на който отчетникът е бил управител , значи са констатирани липсите на стоково материални ценности , в случая пари.
Решаващите съображения на съда по обжалваното решение обаче са предпоставени от конкретно установените по делото обстоятелства , които сочат на друга фактическа обстановка и спорен предмет от изтъквания в тезата на касатора : при използваната от ответника система за отчетност не е могло да се установи какви количества стоки са продадени в търговския обект , на каква стойност , а върху количеството доставяни стоки отчетникът не е могъл да упражнява контрол. Констатираната в случая „липса” е била формирана на стойностни показатели ,но без да се знае и установи в процеса как е формирана стойността на липсващите стоки, респ. стойността на кои продадени в обекта стоки е неотчетена, ако се твърди липса на пари . Ищецът , понастоящем касатор , се е позовавал на собствените си вътрешни аналитични констатации за липси , но не е установил при инвентаризацията ,както и в хода на делото , в какво се изразяват те – в липса на стоки, материални ценности, или в неотчетени пари от продажбата им. Разликата е от значение за установяване основанието на иска и решаващ въпрос по настоящето дело, по който въпрос въззивния съд е дал съответно на константната практика разрешение . В съответствие с трайната съдебна практика Софийски градски съд е изтъкнал в решението си чия е доказателствената тежест в процеса и как се разпределя тя относно релевантните за отговорността факти: по дефиниция липсата е вреда с неустановен произход ,което не означава, че е вреда , за което не се знае в какво се състои , т.е не е установено какво липсва . Въззивният съд в мотивите си приема и отразява констатациите по назначената съдебно- икономическа експертиза , които не са в подкрепа на основателността на констатациите по акта за начет . Констатациите са за факти, които са били спорни ,поради което поставените в тази връзка порцесуалноправни въпроси нямат отношение към решаващите изводи на съда и не кореспондират с данните по делото. Въпросът в изложението как се констатират липси няма отношение към решаващите изводи от проверката по съдебен ред , доказано ли е твърдението за вреда на работодателя , причинена от липса , ако съставеният акт за начет не се ползва с презумпция за истинност. Към изложението са приложени решение №1281от 14.11.2008г на ВКС V г.о и решение № 1304 от 13.07.2005г ІІІг.о на ВКС ,реш. №801 от 27.04.2000 ІІІ г.о ВКС , но съдържанието им не подкрепя довода за противоречиво решаван процесуален въпрос по доказателственото значение на актовете и приложното поле на чл. 22 ал.5 от ЗДФИ , нито по въпроса кои обстоятелства следва да докаже ищеца в процес по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. Обосновка за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се извежда от касационното оплакване ,че по акта за начет, чиито фактически констатации в случая нямат силата по чл. 22 ал.5 от ЗДФИ , следва да бъде направен извод за причинени вреди от липса, ако констатациите не са били „опровергани” от ответника . Касационните оплаквания не са тъждествени с обосновка на въпрос ,решават противоречиво и поради това основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,а и въззивният съд е отговорил на довода, прилагайки съответните за случая доказателствени правила.
Останалите въпроси ,изтъквани с оглед основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , се основават на тезата ,че ответникът по делото не е оспорил фактите, щом не е оспорил извършеното да е „инвентаризация”,не е оспорил констатирането на парична разлика в минус. По делото е налице възражение относно съществуването на факта , на който е основан иска Не е било спорно ,че за относими към този факт обстоятелства са били съставени документи в хода на инвентаризацията и след нея . Доказателствената тежест за този случай, в процеса по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ , не е въпрос , при решаване на който да липсва съдебна практика .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 11.06.2010г по гр.дело № 2672/208г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .