О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 19.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.г. дело № 415/2010 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност(КУИППД) – София, срещу въззивно определение № 81/07.6.2010 год. по ч.гр.д. № СП – 83/2010 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, който ще бъде предявен срещу Х. В. Х., Ж. Г. Х. , Х. Х. Х. , С. Д. В. , Е. М. К. , “Г” Е. – П. , “А” О. – С. , “Г” О. – С. , “А” О. – П. , “Г” О. – С. , ч. налагане на обезпечителни мерки възбрана на три имота, подробно описани във въззивното решение и запор върху дружествени дялове , подробно описани във въззивното решение. Сочи се, че посочената връзка са постановени определения №280/03.6.2009 г. по ч.гр.д. №269/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., №122/13.02.2009 г. по ч.гр.д. №84/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и №748/30.12.2009 г. по ч.гр.д. №69/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Излага се, че от същите е видно, че съдът допуска исканите обезпечителни мерки по отношение на проверяваните лица, срещу които при проверките по чл.15, ал.1 ЗОПДИППД, са установени данни за липса на законни източници на средства за придобито имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предложение, че придобитото е свързано с престъпната им дейност.
Моли се за разглеждане и решаване на частната жалба на КУИППД срещу въззивното определение.
Ответниците по частната касационна жалба С. Д. В. , “А” О. – П. и “Г” Е. – С. , са депозирали отговори по смисъла на чл.276 ГПК.
Останалите ответници по частната касационна жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на горепосочените ответници по частната касационна жалба намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа никакъв въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран ч. основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението съдържа хронология относно процедурата по уведомяването на молителя – касационен жалбоподател в настоящото производство, мнение на същия за подаване на частната касационна жалба и изложението в законния срок, становище относно това кои въззивни определения подлежат на касационно обжалване и какви са изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението са посочени три определения на ВКС и се твърди, че от същите се установява, че съдът допуска исканите обезпечителни мерки по отношение на проверяваните лица.
Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не отговаря приетото с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 81/07.6.2010 год. по ч.гр.д. № СП – 83/2010 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, по частна касационна жалба, вх. №227/15.6.2010 г., подадена от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност(КУИППД) – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: