5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4874 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П…. (П.), чрез прокурор М.Д. от Софийска апелативна прокуратура, против въззивно решение № 1356/30.06.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 1596/2016 г., в частта, с която П… е осъдена да заплати на П. Г. М. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 25 000 лв., ведно с компенсаторната лихва, считано от 28.10.2013 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводните разноски .
Касаторът П… излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон. Моли да се отмени решението на апелативния съд в обжалваната му част и да се намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действително претърпените неимуществени вреди и принципа за справедливост.
Насрещната страна П. Г. М., чрез адв.И. М. – САК, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище само по съществото на касационната жалба, като я намира за неоснователна; не взема отношение по предпоставките за допускане на касационно обжалване. На свой ред, подава насрещна касационна жалба против същото въззивно решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за над 25 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. Излага доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение поради необоснованост.
П…. не отговаря на насрещната касационна жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил в едната му част решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил П…. да заплати на П. Г. М. допълнително обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, в размер на общо 25 000 лева, ведно с компенсаторна лихва, считано от 28.10.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски съразмерно уважената част от иска. Претенцията по чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. е отхвърлена.
За да постанови този резултат, Софийският апелативен съд приел за установено, че на 08.11.2000 г. срещу ищеца П. Г. М. било образувано предварително производство за това, че като длъжностно лице нарушил служебните си задължения с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал.1 от НК. На 29.12.2009 г. бил съставен обвинителен акт срещу ищеца за това, че през януари 2000 г. като длъжностно лице – председател на ПК-С., при условията на продължавано престъпление нарушил служебните си задължения по чл. 17, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 18, ал.2 от ППЗСПЗЗ, т.1 от Заповед РД 09-550/17.03.1998г. на М., през месец март 2000 г. в същото си качество и при същите условия нарушил служебните си задължения , свързани с реализация на реституционния процес, целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с цел да набави за определени лица облаги и от това да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал.1 , пр. 1 вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.2 от НК, като на М. била взета мярка за неотклонение „подписка“. С присъда от 21.02.2013 г., постановена по в.н.о.х.д. № 400/2012 г. и потвърдена с решение на ВКС от 28.10.2013г., Пловдивският апелативен съд отменил първоинстанционната присъда, като признал М. за невинен и го оправдал по обвинението по чл.282, ал.1 от НК. Съдебният акт на апелативния съд бил предшестван от две поредни осъдителни присъди на първостепенния съд.
Като краен резултат, наказателното производство срещу М. продължило почти 13 години – било образувано на 08.11.2000 г., а окончателната оправдателна присъда влязла в законна сила на 28.10.2013 г.
Въззивната инстанция намерила, че справедливото обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди от проведеното срещу него наказателно производство, възлиза на сумата от 25 000 лева, като за да стигне до такъв извод, отчела продължителността на наказателното производство и данните за негативните изживявания на ищеца.
Относно правото да се претендира обезщетение за нарушаване на изискването на чл. 6 от ЕКПЧ за разглеждане на дело в неразумен срок, апелативният съд приел, че същото не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а представлява самостоятелно право в чл.2б от ЗОДОВ. В тази връзка, в конкретния случай продължителността на наказателното преследване има значение единствено при преценката за размера на дължимото обезщетение.
Прокуратурата обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съдебният състав намира, че въпросите са включени в предмета на делото и от значение за постановения резултат, като се установява и противоречи между постановеното от съда и разрешението в т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр.дело № 5805/2013 г., Трето ГО на ВКС.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне по касационната жалба на касатора – ответник по иска.
Този резултат налага преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба.
П. Г. М. обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали, когато съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се обсъждат оплакванията за нарушаване на правото за разглеждане на наказателното производство в разумен срок, съдържащо се в чл. 6 от ЕКПЧ.
Въпросът не е от значение за постановения резултат, защото въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство, както и, че в случая то е над разумните срокове; това обстоятелство е отчетено като конкретно обективно съществуващо, повлияло върху емоционалните и морални страдания на ищеца, като е взето предвид при определяне размера на обезщетението, което е общо за всички негативни преживявания от незаконното обвинение, включително и продължилото над разумния срок производство.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване по насрещната касационна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1356/30.06.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 1596/2016 г. в частта, с която П… е осъдена да заплати на П. Г. М. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 25 000 лв., ведно с компенсаторната лихва, считано от 28.10.2013 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводните разноски, по касационната жалба на П….
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1356/30.06.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 1596/2016 г. в частта, с която е отхвърлен иска на П. Г. М. против П… за заплащане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 25 000 лв., , ведно с компенсаторната лихва, считано от 28.10.2013 г. до окончателното издължаване, по насрещната касационна жалба на П. Г. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: