О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 15.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 458/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. Д. от гр. С. срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1* от 22.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2718/2008 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу определение от 11.09.2008 г. на Софийски градски съд, І-5 състав за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК в частта за определената парична гаранция.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение, като твърди, че не отговаря на истината информацията за уведомяване на процесуалния й пълномощник за постановеното от първоинстанционния съд определение за допускане на обезпечение на посочената от съдебния деловодител дата – 16.09.2008 г. Освен това, развити са и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК за уведомяване на страната по телефона, тъй като не са доказани визираните в нормата предпоставки за това.
Ответникът – „Д” Е. , гр. С. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от М. В. Д. от гр. С. частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав определение от 11.09.2008 г., с която това определение е атакувано в частта му за допускане на поисканото от частната жалбоподателка обезпечение след внасяне на парична гаранция, въззивният съд е счел, че същата е просрочена, тъй като е депозирана след изтичането на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК. Според решаващия състав, процесуалният пълномощник на частната жалбоподателка е узнал за обжалваното определение на 16.09.2008 г., когато е бил уведомен лично по телефона от деловодителя на съдебния състав, видно от отбелязването върху обратната страна на лист 2 от гр. д. № 3474/2008 г. на СГСІ-5 състав. С оглед на тази дата, подадената на 06.10.2008 г. частна жалба се явява просрочена и като такава не подлежи на разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка във връзка с редовността на уведомяването й за първоинстанционното определение. Настоящият състав споделя напълно извода на въззивния съд, че страната, чрез нейния пълномощник, е узнала за това определение на датата 16.09.2008 г., откогато именно следва да се изчислява и предвиденият в чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за неговото обжалване. Неподкрепено с доказателства е поддържаното в тази връзка твърдение на частната жалбоподателка, че отбелязването от деловодителя на състава за уведомяването на адвокат Г/пълномощник на ищцата/ е невярно. Нещо повече, доказателство в обратния смисъл представлява подадената от самата ищца М. В. Д. молба до Софийски градски съд от 18.09.2008 г., в която същата изрично потвърждава знанието си за допуснатото по нейно искане обезпечение и за определената гаранция от 10 000 лв., като изразява несъгласие със същата и моли за отмяната й или за намаляването й. Дори и да се приеме, че най-ранната дата на узнаването на първоинстанционното определение е датата на цитираната молба /18.09.2008 г./, подадената срещу него частната жалба отново се явява просрочена.
Не може да бъде споделено и оплакването на частната жалбоподателка за недопустимост на връчването по телефона, предвид липсата на визираните в чл. 42, ал. 3 ГПК предпоставки. Връчването на съобщение от служител на съда по телефона е една от изрично предвидените в закона възможности, преценката за използването на която е в изключителните правомощия на съда и същата не подлежи на инстанционен контрол.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 22.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2718/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: