2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
Гр.С., 09,07,2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 307 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. , [населено място] срещу определение № 177/06.02.2012г., с което Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане подадената въззивната жалба вх.№ 23211/14.10.2011г. от Н. и прекратил производството по т.д.№ 1314/2011г. в тази част.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Н. не легитимирана да обжалва решение № 468/04.10.2011г. по т.д.№ 465/2011г. на Пловдивския окръжен съд по чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като въззивникът основава наличието на правен интерес от обжалването със съществуването на вземане по наказателно постановление № 22158/28.04.2006г., задължението по което е платено от длъжника на 23.11.2011г.
Частният жалбоподател излага съображения, че разполага с право на обжалване, тъй като към момента на подаване на въззивната жалба вземането е съществувало.
Определението е правилно.
В решение № 209/29.12.2010г. по т.д.№ 509/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че въззивно решение, постановено, след като е отпаднало качеството на кредитор на въззивника, е процесуално недопустимо. Съставът се е мотивирал със задължението на съда да следи служебно относно активната процесуалноправна легитимация на въззивника и правният интерес от обжалването, не само към момента на подаване на въззивната жалба, но и при разглеждане на делото и към момента на постановяване на въззивния съдебен акт. Изпълнението на посочените задължения на съда, като израз на служебното начало/чл.7, ал.1 ГПК/ е свързано с необходимостта да се предприемат само допустими процесуални действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение. Наличието на данни за надлежно погасяване на вземането на въззивника, сочело на извода за несъществуване на вземането към момента на постановяване на обжалваното решение и липса на активна процесуалноправна легитимация на въззивника, поради което постановеното решение е обезсилено.
В този смисъл и проверката, извършена от въззивния съд относно правния интерес от обжалването, е в съответствие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 177/06.02.2012г., с което Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане подадената въззивната жалба вх.№ 23211/14.10.2011г. от Н. и прекратил производството по т.д.№ 1314/2011г. в тази част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.