4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
Гр.София, 30.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Николова, т.д.№ 2774 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. С., [населено място] срещу решение №1469/06.07.15г., постановено по т.д.№3218/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №561/14.04.14г. по т.д. №5627/12г. на Софийския градски съд, ТО, 15 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за отмяна на основание чл.74, ал.1 ТЗ на решенията на Общото събрание на акционерите, проведено на 17.07.12г. от 10.00ч., както следва: за приемане на доклада за дейността на дружеството за 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., за приемане на ГФО на дружеството за посочените години; за приемане на доклад на регистрирания одитор на дружеството за извършените проверки на дейността на дружеството за посочените години; за избор на регистриран одитор на дружеството за същите години и за приемане на промени в устава на дружеството.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при свикване и провеждане на общото събрание на акционерите на 17.07.12г. не са допуснати твърдените от ищеца по иска – настоящ касатор нарушения на закона и на устава на дружеството. Уставът на дружеството предвижда свикването на общото събрание да се извършва по два начина – чрез писмена покана или по решение на СД чрез покана, обнародвана в ДВ. Редакцията на устава е преди приемането на ЗТР и отразява съществувалата практика обстоятелствата, свързани с търговските дружества да се обнародват в ДВ, като след приемането на ЗТР е отпаднало това изискване и е въведен нов ред – обявяване на поканата в ТР, поради което редът за свикване на ОС е спазен. Съдът е приел, че включването в поканата на въпроса за приемане на решение за дейността и съществуването на дружеството /т.9/, който не е предвиден в дневния ред за това събрание от СД на дружеството, не накърнява интересите на акционерите, доколкото по този въпрос не е прието решение. Приел е също,че в тежест на ищеца е да установи по делото, че е представил на събранието доказателства за действителния брой акции, които притежава, доколкото това твърдение изрично е оспорено от ответника. Посочил е, че по делото не е проведено пълно и главно доказване този факт, а нарушаването на правото на акционера по чл.181 от ТЗ предполага то да съществува към датата на нарушението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: 1.Следва ли въззивният съд да приложи императивни разпоредби на закона, независимо от това дали жалбоподателят се е позовал или не се е позовал на това?; 2. Валидни ли са приетите решения на общото събрание на акционерите, ако не са спазени разпоредбите на чл.223 и чл.225 ТЗ за свикване и провеждане на събранието? и 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно заявени доводи и съображения на страната при решаване на спора по същество?. Позовава се на противоречие с ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 228/01.10.14г. по гр.д.№ 1060/14г. на І г.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявените от касатора въпроси в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Вторият формулиран въпрос представлява изцяло оплакване на необоснованост на въззивния акт, тъй като нарушението на разпоредбите на чл.223 и чл.225 ТЗ е въведено като основание на иска за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите. Въззивният съд е отхвърлил иска не поради това, че твърдените нарушения не представляват основания за отмяна на решенията, а с оглед на недоказаност на фактите, обуславящи тези нарушения. Първият въпрос също е свързан с основателността на конститутивния иск, при произнасянето по който съдът е ограничен от въведените основания за отмяна на атакуваните решения – ТР 2/2002 на ОСГК на ВКС, поради което не е прецизно позоваването на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на третия въпрос произтича от процесуалните норми и въззивното решение съответства на дадените разрешения в ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението за необсъждане на доводите и съображенията на страните е изцяло общо и неконретизирано, а и неоснователно, тъй като въззивният съд се произнесъл по всички заявени доводи в жалбата и по всяко едно от основанията за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1469/06.07.15г., постановено по т.д.№3218/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
1.
2.