5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София09.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3052/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 12195 от 07.07.2017 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 939 от 21.04.2017 г. по т.д. № 58/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1579 от 02.10.2015 г. по т.д. № 5296/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. с чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 119 367.85 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от забавено погасяване на парични задължения по договор от 05.10.2012 г. съгл. фактури, издадени за периода 15.01.2013 г. – 30.12.2013 г., както и за сумата 51 103.19 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода от 12.02.2014 г. до 23.07.2014 г.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтвени правила и необоснованост. Оспорва се становището на въззивния съд, че извънсъдебната спогодба, с която страните са уредили отношенията си по повод вземане за законна лихва, предмет на т.д. № 3761/2014 г. на СГС, урежда и евентуален бъдещ спор относно правото на обезщетение на ищеца за причинени вреди от забавено изпълнение под формата на пропусната полза – нереализирана печалба от продажба на студен резерв. Според касатора, решаващият съд не е преценил поддържаните от него аргументи за законоустановеното задължение на Н. ЕАД да изкупува произведената електрическа енергия, както и недобросъвестността на това дружество, довело до причиняване на преки и непосредствени вреди.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; 2. При сключване на договор за спогодба с предмет уреждане на висящ съдебен спор за плащане на начислена законна лихва, следва ли да се счита, че със спогодбата страните са уредили и избягването на един възможен бъдещ спор за обезщетение за вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/ в по-висок размер над законната лихва, който спор не е предмет на спогодбата и 3. При сключена извънсъдебна спогодба за уреждане на дължимостта и плащането на обезщетение в размер на законната лихва с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, разпростира ли се нейното преобразуващо действие по отношение на обезщетението за вреди /претърпяна загуба и пропусната полза/ в по-висок размер над законната лихва, които се търсят по общия ред – чл.82 ЗЗД. По въпросите се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г./, а по въпроси № 2 и № 3 – евентуално и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва допустимостта на жалбата. Освен това се поддържа липса на основание за допускане на обжалването, а по същество – за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За неоснователни следва да се счетат възраженията на [фирма] за просрочване на касационната жалба. Видно от пощенското клеймо е, че датата на подаване на жалбата е 15.06.2017 г.. При съобразяване на правилата за изчисляване на едномесечния срок съгласно чл.60, ал.3 ГПК, считано от връчване на ищеца на съобщението, с препис от въззивното решение – 15.05.2017 г., както и на разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.1 ГПК, настоящият състав приема, че касационната жалба е депозирана при спазване на срока по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за установено, че страните по делото имат сключен договор за продажба на електрическа енергия от 05.10.2012 г., като ищецът е доставил на ответника договореното количество енергия, съответно за ответника е възникнало задължение за заплащане на цената й съгласно издадени за исковия период през 2013 г. фактури; ищцовото дружество е страна по договор и с [фирма] /”Е.”/ от 22.08.2013 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя количества разполагаемост на максимална активна мощност за студен резерв, която да се осигурява чрез наличие на складови запаси от въглища. Отчетено е, че по силата на сключена между страните извънсъдебна спогодба от 16.04.2015 г. е прието, че [фирма] дължи на [фирма] обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по фактури, издадени за периода 20.05.2011 г. – 30.12.2013 г., в общ размер 988 550.22 лв., като в т.5 от спогодбата страните са декларирали, че с подписването й и извършване на превода уреждат трайно и окончателно взаимоотношенията си, като вземането по описаните фактури ще се счита за напълно и окончателно погасено и страните няма да имат претенции помежду си.
Въззивният съдебен състав е приел, че подписаната между страните спогодба е с предмет прекратяване на спор по повод дължимостта на обезщетение за причинени на [фирма] вреди от забавено изпълнение на задължението на [фирма] за заплащане на цена по фактури, включващи и процесния период. Обезщетението, за което е постигнато споразумение, е за вреди от вида пропуснати ползи в размер на законната лихва, поради което ищцовото дружество не може да търси вреди от същия вид в по-голям размер. Позовавайки се и на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, е изведен извод, че предявяването на иск за заплащане на вреди, предмет на договора за спогодба, е допустим, но неоснователен. По тези съображения, САС е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед решаващите прави изводи на въззивната инстанция за недоказаност по основание на иска по чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, не би могло да се приеме, че необсъждането на приети по делото експертизи, релевантни към размера на претендираните от ищцовото дружество пропуснати ползи поради закъсняли плащания от ответника по издадени фактури за закупена от обществения доставчик ел.енергия през 2013 г., както и на аргументите, свързани със законоустановеното задължение на Н. по чл.162, ал.1 ЗЕ за изкупуване по преференциални цени на количествата ел.енергия, произведени от [фирма], са от значение за изхода на делото. Съобразявайки задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният процесуалноправен въпрос, в случая не е обуславящ за изхода на спора, поради което не покрива изискванията на общия селективен критерий.
Формулираните от касатора въпроси относно съдържанието на извънсъдебната спогодба между страните и нейното действие са пряко релевантни към правилността на атакуваното решение, което е видно и от начина, по който те са обосновани. Макар и тези въпроси да не са пряко насочени към критериите за тълкуване на договора за спогодба, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се подържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал действителната воля на страните; по тълкувателен път е разширено преобразуващото действие на извънсъдебната спогодба и по този начин съдът е подменил действителната воля на страните – да уредят трайно и окончателно взаимоотношенията си по т.д. № 3761/2014 г. на СГС, имащо за предмет единствено обезщетение за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Отговорите на тези въпроси предпоставят извършване на преценка за законосъобразност и обоснованост на изводите на съда, изведени и въз основа на изричното заявление на страните, обективирано в т. 5 от спогодбата, че вземането по описаните в исковата молба /по т.д. № 3761/2104 г. на СГС/ фактури, които включват и процесните, ще се счита за напълно и окончателно погасено и страните няма да имат претенции помежду си. При обосноваване на тези въпроси не е съобразена липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване с общите основания по чл.281, т.3 ГПК, върху която е акцентирано и в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценяват поддържаните от касатора допълнителни основания за селекция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 939 от 21.04.2017 г. по т.д. № 58/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: