О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
Гр.София, 04.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 22 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “И” – Н. С. Т. , гр. К. срещу решение № 87/26.10.2009г., постановено по гр.д. № 182/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 118/28.05.2009г. по т.д. № 731/2008г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на “Ф” О. сумата от 18567.27 лв., представляваща стойност на незаплатени доставени стоки, ведно със законната лихва от 02.01.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “Ф”О. , гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са съществували търговски отношения, при които ищецът е доставял на ответника – настоящ касатор, стоки по направена предварителна заявка по телефон. След обсъждане на събраните по делото доказателства решаващият състав е изложил съображения, че при липсата на писмен договор, съдържащ конкретни клаузи във връзка с момента на заплащане на стоката, са приложими общите диспозитивни правила на чл.327, ал.1 ТЗ, според които купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Искът е уважен за доставените, но незаплатени стоки по описаните в решението фактури.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса: При липса на изричен писмен договор следва ли да се прилагат общите диспозитивни правила по чл.327, ал.1 във вр. чл.318 ТЗ, при положение, че между страните е създаден и доказан по делото обичаен начин на робота, според който първо се доставя стоката, след това се заплаща, а накрая доставчикът по сделката издава съответни първични счетоводни документи – фактури?
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въззивният съд е отговорил на поставения въпрос, а именно, че диспозитивното правило на чл.327, ал.1 ТЗ се прилага при липсата на уговорка между страните – както в писмен акт, така и ако не е доказан обичайният начин на уреждане на отношенията между страните. Следователно, не съществува различие в тълкуването на нормата, дадено от касатора и от състава на апелативния съд. Възражението на купувача е отхвърлено, поради недоказаност на твърдяните факти и обстоятелства. От друга страна, разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ не е неясна, поради което касационното обжалване не следва да се допуска на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87/26.10.2009г., постановено по гр.д. № 182/2009г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.