Определение №455 от 14.4.2011 по гр. дело №1695/1695 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 455

София, 14.04.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1695/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р.-М 91 ЕООД [населено място] срещу решение №465 от 18.05. 2010г. по гр.дело № 2581/2009г. на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 20.05.2009г по гр.д. 3201/2006 на СРС , отхвърлен е частичен иск на касатора за заплащане на възнаграждение по договор за изработка – строителство на жилищен имот и неустойка за забава .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос дължи ли възложителя по договор за изработка заплащане на цената в определените между страните срокове – етапи и когато при договор за строителство на сграда е договорено заплащане на етапи, има ли значение обстоятелството дали сградата е въведена в експлоатация , или се дължи плащане на всеки отделен етап, както ищецът претендира в случая с неустойка за забава . Тезата на касатора е , че макар сградата да е изградена в груб строеж , обекта на ответника е изграден изцяло,а уговорката за плащане на етапи поставя ответната страна в неизпълнение и забава по отношение на дължимото възнаграждение .Доводът по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е подкрепен с решения от съдебната практика на районни и окръжни съдилища ,приложени са решение №301 от 22.01.2009г на П. РС, решения по гр.д. № 4233/2009г и по гр д. №3221/2009 на СзРС,реш. № 486/12.11.2009 на В. ОС.
Ответниикът по жалбата Т. И. Д. поддържа в отговор ,че касационно обжалване не следва да се допуска .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК са представени решения , от чието съдържание не е видно каква е връзката между обсъжданите в тези актове обстоятелства и съставения в настоящето изложение въпрос. С решение по гр.д. № 4233/2009г на С. РС е уважен иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД ,тъй като възложителят по договор за превоз не е заплатил извършени му транспортни услуги,съответно фактурирани . Обстоятелствата , обсъждани в реш. №301 от 22.01.2009г на П. РС нямат общо с фактите по настоящето дело, нито в мотивите на решението се съдържа коментар на въпрос, имащ общо с поставения в изложението . Случаят по дело № 3221/2009 на С. РС е във връзка със заплащане на работа , която възложителят е прегледал и приел без възражения ,като изработената вещ безспорно е била годна . Решаващо за изхода по гр.д. 781/2009 на В. ОС е основателността на възражението за наличие на открит в последствие, след приемане на работата от възложителя , недостатък и санкционното право по чл. 265 ал.1 от ЗЗД . В настоящия случай изпълненото по договора за изработка е установено като негодно и не е приемано от страната , от която се иска да го заплати с несъстоятелния аргумент , че щом „цената” е уговорена на етапи , то естеството и качеството на изпълнената работа не е от значение. При договора за изработка има последователност при изпълнението в задълженията на двете страни, по отнапред уговорените престации. Обжалваното решение е съобразено с установените по делото обстоятелства и правилата на 265 от ЗЗД , даващи възможност за избор от страна на възложителя . Въпросите в изложението нямат отношение към решаващите изводи на съда , тъй като са предпоставени от фактическа обстановка , различна от установената по делото. За да претендира възнаграждение за изработка, включително когато е изработил нещо на определен с договора етап , изпълнителят следва да е изпълнил съответната работа, в който смисъл е и постановеното решение .
При посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК съображенията на касатора са в рамките на оплакването за необоснованост , което не е тъждествено с обосновката на правен въпрос . Поради това касационно обжалване не следва да се допуска .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №465 от 18.05.2010г. по гр.дело № 2581/2009г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top