5
Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 5264/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 17.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5264/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Й. С. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 35518 от 25.03.2013 год. срещу въззивното решение от 31.01.2013 год. по гр.дело № 15888/2012 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ”б” състав, с което е потвърдено решението от 27.08.2012 год. по гр.дело № 14965/2011 год. на Софийския районен съд, ГО, 62-ри състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на касатора по чл.30 ЗН срещу Й. Д. С. за намаляване на дарствените разпореждания в нейна полза, извършени от Й. С. А., починал на 30.08.2000 год., по нотариален акт № 89, т.LХХV, нот.дело № 14588/1997 год., до размера на запазената му част от наследството и е допусната съдебна делба при равни квоти между страните-по ? ид.ч. на апратамнет № 4, [населено място], кв.Л., [улица], състоящ се от две стаи, кухня, хол, две антрета, клозет, баня, северен и южен балкони, с площ 91 кв.м. ведно с прилежащите му мазе и таванско помещение, както и съответните 12.31% ид.части от мястото и общите части на сградата, като мястото представлява УПИ ХVІІІ-297 в кв.62-а по плана на [населено място], м.”Л.-ІІ част” с площ 459 кв.м.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на следните материалноправни въпроси: а/ дали единственият наследник, който не е приел наследството по опис, губи автоматично правото си да предяви иск по чл.30 ЗН и б/дали давностният срок за предявяване на иска по чл.30 ЗН тече от датата на обявяване на едно лице за безследно изчезнало или от датата на обявяване на смъртта му. Твърди се, че по двата въпроса е налице противоречие с практиката на ВКС; разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касация Й. Д. С. е на становище, че не са изведени конкретни основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е било безспорно, че процесният апартамент е бил придобит от родителите на ищеца/сега касатор/ Й. С. А. и П. А. С. на 06.12.1954 год. чрез участие в ЖСК. След смъртта на последната на 16.10.1974 год., между ищеца/касатор/ и баща му е възникнала съсобственост при равни квоти /чл.14, ал.7 СК от 1968 год./. С договор за дарение от 19.06.1997 год. бащата на ищеца прехвърлил на внучката си/сега ответник по касация/ собствената си ? ид.ч. от апартамента. Заедно с исковата молба за делба, подадена на 11.04.2011 год., касаторът предявил и иск по чл.30 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената му част от наследството, като делбата се допусне при квоти: ? ид.ч. за него и ? ид.ч. за ответницата.
Ответницата не е против допускане на делба, но е направила възражение, че иска по чл.30, ал.1 ЗН е погасен по давност, а като евентуално, и възражение, че намира приложение чл.30, ал.2 ЗН, доколкото ищецът/касатор/ не е приел наследството по опис. В съдебното заседание на 29.02.2012 год. по гр.дело № 14965/2011 год. на СРС, ГО, 62-ри състав, ищецът/сега касатор/ е признал, че не е прие наследството по опис.
Пред първоинстанционния съд ищецът/сега касатор/ е представил удостоверение за наследници на Й. С. А., в което е вписано, че последният е починал на 30.08.2000 год., съгласно акт за смърт № 228 от 12.05.2006 год.
С първоинстанционното решение е прието, че иска по чл.30, ал.1 ЗН е погасен по давност. Според районния съд, от 30.08.2000 год. до 11.04.2011 год. са изминали 10 години, 3 месеца и 12 дни, като давността тече от момента на откриване на наследството или от смъртта на Й. С. А./чл.1 ЗН/. Делбата е допусната при равни квоти.
С въззивната жалба ищецът/сега касатор/ е поддържал, че погасителната давност не е изтекла, тъй като с представеното с жалбата решение от 02.05.2006 год. по гр.дело № 348/2006 год. Софийският районен съд, 88-ми състав е обявил, че смъртта на Й. С. А. е настъпила на 30.08.2000 год. на основание чл.14 ЗЛС – след изтичане на пет години от деня, за който се отнася последното известие за него, а акт за смърт № 228/12.05.2006 год. е издаден въз основа на това решение.
Въззивният съд е оставил решението в сила, като е приел, че едва във въззивната жалба е въведено новото твърдение,че смъртта на безвестно отсъстващо лице-Й. Д. С. е била обявена със съдебно решение по чл.14 ЗЛС. Посочено е, че приложеното като доказателство едва с въззивната жалба решение по чл.14 ЗЛС не е било прието поради липса на предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК /определение от 07.12.2012 год. и протоколно определение от 29.01.2013 год./. Според въззивния съд, ищецът е следвало да депозира това доказателство още към исковата молба, като го приложи по чл.127, ал.2 ГПК, а след като ответницата е възразила своевременно за погасяване на иска по чл.30, ал.1 ЗН по давност, ищецът е следвало да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответната страна оспорвания.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е посочил влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешаван в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
„Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1,т.1 ГПК /или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Първият от формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл.30, ал.2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
С тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС се прие, че приемането на наследството по опис от наследника със запазена част е условие за упражняване правото му на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, както когато заветниците или надарените не са наследници по закон, така и ако безвъзмездно облагодетелстваните лица са потенциални наследници – роднини, които в конкретния случай не са призовани да наследяват. От съобразителната част на тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС е видно, че приложното поле на правилото на чл.30, ал.2 ЗН е стеснено, което се обосновава с промените, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството /ДВ, бр.60 от 24.07.1992 год./. С разширяването на кръга на наследниците със субсидиарния четвърти ред /новата алинея четвърта на чл.8 ЗН/, посочените в него роднини се призовават само ако няма призовани към наследяване роднини от предходните редове и съпруг и техният интерес следва да бъде зачетен, като е необходимо наследникът с право на запазена част да е приел наследството по опис по същите съображения, изискващи правилото на чл.30, ал.2 ЗН да се приложи в случаите, когато безвъзмездно облагодетелстваните лица не са наследници.
С оглед на това, че въпросите по приложението на чл.30, ал.2 ЗН в светлината на тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС са намерили разрешение и в съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК /срвн., решение № 681 от 24.09.2009 год. по гр.дело № 3189/2008 год. на І г.о./, въпросът, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се нуждае от допълнително разясняване по реда на чл.290 ГПК.
След като по делото е безспорно, че ответницата по иска за делба и приобретател по дарствената сделка от 19.06.1997 год. на ? идеална част от процесния апартамент, не е от кръга на наследниците, призовани да наследяват дядо си Й. С. А., за да упражни правото си да иска намаляване на дарението за допълване на запазената си част от наследството на своя баща, ищецът/сега касатор/ следва да е приел наследството по опис. А щом не е налице това изрично законово условие за упражняване на потестативното право по чл.30 ЗН, безпредметно е да бъде преценяван в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК втория въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК относно началния момент, от който започва да тече срока на погасителната давност за предявяване на конститутивния иск по чл.30 ЗН.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.01.2013 год. по гр.дело № 1588/2012 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ”б” състав, по жалба вх.№ 35518 от 25.03.2013 год. на Д. Й. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: