О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 24.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4403/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ПРБ, представлявана от Б. С. -прокурор в Апелативна прокуратура-София срещу решение № 531/20.03.2013 г. по гр.д.№ 3247/ 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, VІІ състав, в частта с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на исковете.
Ответникът по касационната жалба И. Е. К. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваната част от решението на Софийският апелативен съд е потвърдено решение № 2978/02.05.2012 г. по гр.д.№4926/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-г .С него на ответника по касационната жалба, на основание чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ е присъдено обезщетение в размер на сумата 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди , ведно със законната лихва от 14.12.2004 г. и разноски по делото. В частта, с която исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери същото е влязло в сила.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е бил привлечен през м.август 1985 г. като обвиняем в извършването на престъпно деяние по чл.212 ал.4, вр. с ал.1 и 2 ,чл.20 ал.2 и чл.26 НК. С присъда по нохд № 1500/ 1986 г. на СГС му е наложено наказание десет години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване и конфискация на ? ид.част от притежавани лек автомобил и вилно място.Присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане от стадия на предварителнто следствие.С постановление от 18.12.2002 г. на Софийска градска прокуратура наказателното производство против него е прекратено поради това, че не е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Въззивният съд е направил извод, че ответникът по касационната жалба е бил обект на наказателно преследване в продължение на 17 години, но че обезщетение по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ може да се присъди за факти настъпили след приемане на закона на 01.01.1989 г. Счел е ,че е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление, щом лицето е било оправдано или наказателното производство – прекратено и че действията на касатора, макар и определени в НПК не са били законосъобразни. Позовал се е на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. ОСГК-т.11, според което обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, при съобразяване на обстоятелствата , характеризиращи конкретния случай и че съдът няма задължение да остойностява тежестта на всяко отделно обстоятелство. В случая ответникът по касационната жалба е бил на 36 години през 1989 г., а при прекратяване на наказателното производство през 2002 г. вече е бил 50-годишен, т.е. в най-активната част от професионалния и житейския си път е бил неоснователно наказателно преследван и обвинен в извършването на тежко престъпление. Това засегнало тежко личния му и семеен живот- приятелите му се отдръпнали, отношенията със съпругата се обтегнали, нервното напрежение в семейството се отразило зле на децата им, на ответника по касационната жалба била нанесена тежка психическа травма.Същевременно е счел ,че не трябва да се отчете при определяне размера на обезщетението двукратното прекратяване на трудовото му правоотношение и че е кандидатствал за работа, за която не е бил одобрен, тъй като не е приел за доказано тези обстоятелства да са обусловени от воденото наказателно дело. Съобразявайки всички конкретни обстоятелства е намерил за справедливо обезщетението за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Поставя въпросите за определяне размера на неимуществените вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Счита, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2, ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г., ОСГК, т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК- т.19, защото част от твърдяните от ответника по касационната жалба неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и защото липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Намира, че е налице касационно основание и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, които в сходни случаи присъждат обезщетения при големи различия в размера им. Прилага решение № 95/ 08.05.2011 г. по гр.д.№ 849/ 2010 г., ІІІ г.о., решение №127/ 05.04.2011 г. по гр.д.№1321/2009 г., ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решение на САС, за което няма данни дали е влязло в сила, с които при разглеждане на различни случаи са присъдени различни по размер обезщетения за вреди по чл.2 ЗОДОВ.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси са правнорелевантни, тъй като обусловят изхода на спора, но не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая въззивният съд е съобразил цитираните тълкувателни актове и е присъдил обезщетение в съответствие с общия критерий за справедливост и конкретните обстоятелства по делото. Според общовалидния обществен критерий за справедливост по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения, а присъденият размер се обосновава с конкретните фактически обстоятелства.
Оплакването за наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1 /04.01. 2001 г. ОСГК, тъй като няма изложени мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди, е изложено като основание за допускане на касационно обжалване. То следва да бъде квалифицирано като основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като се твърди допуснато процесуално нарушение.Същото не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК, а в следващата фаза, ако касационната жалба бъде селектирана. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и касационното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Няма противоречие между разрешенията в обжалваното решение и представените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.Ако беше обосновано подобно различие, основанието за допускане на касационно обжалване щеше да е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложеното решение на САС ще представлява съдебна практика, ако е влязло в сила, но касаторът не е представил доказателства за това. С тези решения са присъдени различни по размер обезщетения, но за различни възникнали увреждания, дали различно отражение върху здравето , авторитета и психичните изживявания на увредените лица, т.е. те са определени в съответствие с конкретно установени факти . Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето им по размер в конкретния случай при спазване на тези критерии. Не може да се търси определяне на сходни по своя размер обезщетения, както счита за правилно касаторът, тъй като освен от общия критерий за справедливост , обезщетението е обусловено от конкретни за случая обстоятелства. По правилността на конкретната преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационно обжалване.
Поради изложеното не може да се приеме,че са обосновани допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,което ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 531/20.03.2013 г. по гр.д.№ 3247/2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, VІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: