О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 29.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5477/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К. срещу решение № 115/13.10.2016 г. по гр.д.№ 133/2016 г. на Окръжен съд-Търговище, ІІІ състав, с което е отменено решение № 311/09.06.2016 г. по гр.д.№ 1353/2015 г. на Районен съд-Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Г. М. А. срещу касатора иск за неимуществени вреди от незаконосъобразно прекъсване на ел.захранването в периода 18.05.2011 г.-26.06.2013 г. до размер на сумата 2 800 лв. и вместо това е постановил уважаване на иска за тази сума,ведно със законната лихва от 15.09.2015 г. до окончателното плащане.Решението в останалата част ,с която искът е отхвърлен за разликата от 2 800 лв. до размер на сумата 10 000 лв. е потвърдено и е влязло в сила.Присъдени са разноски.
В касационната жалба се твърди, че ищецът- ответник по касационната жалба в настоящото производство, не може да претендира обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за продажба на електрическа енергия , тъй като такъв между страните не е сключен. Ищецът е купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот и не е представил необходимите документи,в съответствие с дадените му указания, за да бъде възстановено електроснабдяването.Той се явява трето лице, с което не е в договорни отношения. Въззивният съд е променил правната квалификация на предявения иск от такъв по чл.82 ЗЗД в претенция по чл.45 ЗЗД без да даде указания на страните в тази насока. Счита,че така е бил разгледан непредявен иск.Иска се отмяна на обжалваното решение като недопустимо или неправилно и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и поставя въпроса:
-каква е отговорността на обществения снабдител-енергийно предприятие, спрямо потребителите на електрическа енергия и какво е правното основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че неправилно въззивният съд е направил извод, че неизпълнението по договор за доставка на електрическа енергия на трето лице,каквото е ищецът, покрива фактическия състав на непозволено увреждане, тъй като е обитавал фактически имота по времето на прекъсване на снабдяването. Посочва, че осъществява дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителната мрежа, че отношенията с тях се уреждат при публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ/. Според чл.4 ал.1 и чл. 6 ал.1 от тях потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или ползвател на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа. Поради това лице, което фактически ползва имот, но не е предприело никакви фактически или правни действия, за да встъпи в договорни отношения с обществения доставчик, като представи доказателства за собственост или вещно право на ползване, не може да претендира вреди от непозволено увреждане.Предварителният договор ,по който ищецът е купувач на имот, няма вещно-прехвърлително действие, независимо от съдържаща се в него клауза за незабавно предаване на владението. Въпреки дадените указания да прехвърли партидата на свое име, като представи писмен документ с нотариална заверка на подписа за съгласие от собственика на имота съгласно чл.6 ал.2 от ОУ/отм./ той е бездействал до 2013 г. Тогава предварителният договор е обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение и ищецът е представил нужните документи.Намира,че решението е постановено в противоречие с ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГТК,според постановките в което отговорността на доставчика за прекъсване на електроснабдяването не може да се квалифицира като деликтна, то е в нарушение на ОУ и чл.122- чл.124 ЗЕ и е налице договорно неизпълнение.
Поставя процесуално правния въпрос:
-Какви са служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение.
Намира, че въззивния съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на страните ,че ще промени правната квалификация на главния иск и ще го разгледа като такъв по чл.45 ЗЗД. Освен това се е произнесъл по акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, какъвто не е бил предявен от ищеца.Намира действията му за противоречащи на разрешението, съдържащо се в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба Г. М. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. М. М., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел,че ищецът живее в процесния имот от 05.12.2007 г., когато е сключил като купувач предварителен договор за покупко-продажбата му с предходния собственик А.. На името на последния е открита партида при касатора. С влязло в сила решение от 05.02.2013 г. предварителният договор е обявен за окончателен. В процесния имот са извършени проверки от служители на касатора през м. юни и м.септмеври 2011 г.,при които е установена намеса в електромера. Съставени са корекционни сметки на основание чл.38 от ОУ на ДПЕЕ за сумите 1440,24 лв. и 666,76 лв. за период от 02.01.2010 г.-01.09.2010 г. С Нареждане №5/09.05.2011 г. на основание чл.123 ЗЕ поради забава в плащането на дължими суми е разпоредено преустановяване снабдяването с ел.енергия на абоната. От представена справка за потребление, издадена от касатора е установено, че в периода 21.09.2010 г.-20.06.2013 г. за процесния имот е отразена нулева консумация на ел.енергия.Ищецът подал две жалби до касатора, с искания електроснабдяването да бъде възстановено. Указано му е да представи необходими документи за това, той го е сторил и на 26.06.2013 г. ел.захранването е възстановено. С влязло в сила решение по друго дело искът на касатора срещу продавача А. на процесния имот за незаплатена консумирана ел.енергия е уважен до размер на сумата 35,78 лв. главница,14,43 лв. лихва за забавено плащане и 19 лв. такса за прекъсване и възстановяване на ел.захранване,ведно със законната лихва.Искът до пълния претендиран размер от 3000,44 лв. е отхвърлен. Обратният иск, предявен от продавача А. срещу ищеца е уважен и съответно отхвърлен в същите размери. Въззивният съд е приел, че вследствие прекъсване на електроснабдяването ищецът е преживял негативни емоции и притеснения за трите си деца, за които се грижел. При установените безспорно факти по делото е приел, че предявеният от ищеца иск следва да се разгледа като такъв за деликтна отговорност, а не по чл.82 ЗЗД, основавайки се на изнесените в исковата молба обстоятелства. Приел е, че неизпълнението на договорни задължения може да доведе до вреди за трето лице. Тогава отговорността спрямо това лице няма да е договорна , а деликтна. Посочил е, че е налице неправомерно прекъсване на тока ,което представлява нарушение на договора и ОУ на ДПЕЕ спрямо титуляра А..Тези нарушения са се отразили пряко на ищеца и неговото семейство, които фактически са обитавали имота. Намерил е, че е налице виновно поведение на касатора, който е начислил неправомерно в тежест на А. суми за ел.енергия , вследствие на които е прекъснато ел.захранването.В периода 21.09.-20.06.2013 г. за процесния имот е отразена нулева консумация.Това прекъсване е било неправомерно, едва на 18.05.2011 г. то е осъществено по установения ред на основание чл.123 ЗЕ и ОУ, с оглед установяването на неплатено задължение с предходното гр.дело,но не в искания от касатора размер. Намерил е за безспорно установено,че вследствие прекъсването на тока ищецът е претърпял неимуществени вреди, че е налице причинна връзка между вредите и действията на касатора. Приел е, че доколкото е налице бездействие от страна на ищеца, следва да се определи 30% съпричиняване на вредите. Направил е в заключение извод,че с оглед критерия за справедливост, размерът на вредите следва да бъде определен в размер на сумата 4 000 лв. и съответно да претърпи корекция в съответствие с процента на съпричиняване до размер на сумата 2 800 лв. В този размер е уважил предявения иск.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение по двете касационни жалби.Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. Допълнително основание е развитието на въпроса в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Относно възражения за недопустимост на обжалваното решение в съответствие с постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. –т.1 касационният съд следва да се произнесе независимо от това дали са доказани основания за допускане на касационно обжалване.
В случая възражението за недопустимост на въззивното решение не може да бъде преценено като основателно, тъй като въззивният съд, давайки различна квалификация на предявения иск, се е произнесъл на основание заявените обстоятелства в исковата молба.Ищецът е посочил,че е владял процесния имот в определен период от време и е правил опити да прехвърли партидата на свое име, а не че е бил налице сключен между него и ответника договор . Правната квалификация е определена именно въз основа на неговите твърдения.Въз основа на изнесеното в иковата молба е направил изводи за осъществените факти и ги и отнесъл към хипотезиса на приложимата правна норма, касаеща института на непозволено увлеждане. Въззивният съд също така е присъдил законна лихва върху главницата в съответствие с формулирания петитум в нея .
Първият въпрос в своята първа част не е релевантен, доколкото той не се отнася до решаващите мотиви на въззивния съд. Относно отговорността на касатора спрямо ищеца той е приел, че е налице такава спрямо него като трето лице и че тя е за непозволено увреждане.В тази насока е навел доводи и касаторът. Втората част на този въпрос е общотематична и също не изпълнява изискванията за обосноваване на общо основание,което трябва да е винаги конкретно и да обуславя изводите на въззивния съд по предмета на делото.
Вторият въпрос е общотематичен. Освен това той е обусловен от становището на касатора за неправилност на въззивното решение, но с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК в настоящото производство касационният съд не може да се занимава.Не е налице и поддържаното допълнително основание. С процесуалните си действия въззивният съд не е допуснал отклонение от постановките на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК.Според приетото в т.2 тази инстанция има задължението при промяна на правната квалификация на иска да даде указания на страните само когато е необходимо допускане за първи път на нови доказателства. Касаторът не твърди,че е пропуснал представяне на необходими и относими по спора доказателства.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за това производство, които са доказани с представения договор за правна защита и съдействие, с отбелязване на заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115/13.10.2016 г. по гр.д.№133/2016 г. на Окръжен съд-Търговище, ГО, ІІІ състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. М. А. сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: