О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София.14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3059/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „Саранск” № 20, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 37 от 04.05.2015 г. по в.т.д. № 79/2015 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 478 от 09.01.2015 г. по т.д. № 678/2013 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения срещу К. Ц. М. иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 27 000 лв. по запис на заповед от 10.01.2011 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 3265/27.06.2013 г. по ч.гр.д. № 5163/2013 г. на Районен съд – Бургас.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за касиране на въззивното решение и постановяване на решение по същество за уважаване на предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е основал искането за допускане на касационно обжалване на процесуалноправни въпроси, свързани с: доказателствената тежест при твърдение за наличие на каузално правоотношение; задължението на въззивния съд да прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и да изведе собствени фактически и правни изводи и с преценката на признание на ответницата за наличие на каузално правоотношение, свързано с издаден от нея документ. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена към жалбата практика на ВКС.
Ответницата по касация К. Ц. М. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита атакуваното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел, че макар процесният запис на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение, да е редовен от външна страна, не е доказано въведеното с исковата молба каузално правоотношение – договор за заем от 10.01.2011 г. В тази насока съдът е съобразил разпределението на тежестта на доказване съгласно общото правило по чл.154 ГПК, както и т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и цитираната в мотивите задължителна практика на ВКС по приложението на чл.154 ГПК. При постановяване на решението въззивният състав е взел предвид твърденията на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, както и надлежно въведените възражения на ответницата за наличие на конкретното каузално правоотношение. Изложени са и допълнителни съображения относно датата на издаване на процесния запис на заповед, с констатирано разминаване между твърденията на ищцовото дружество за издаването му на 11.01.2011 г. и посочената в документа дата – 10.01.2011 г.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да прецени надлежно заявени в процеса фактически твърдения и възражения на страните, да обсъди събраните доказателства, вкл. и признанията на страните, като изведе собствени изводи по спорното материално право безспорно са важни за изхода на делото. Като недоказано обаче следва да се прецени твърдението на касатора за наличие на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразявайки мотивите към въззивното решение, не би могло да се приеме, че са налице данни за отклонение от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – решение по гр.д. № 862/2011 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 177/2012 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 805/2009 г., І г.о., решение по т.д. № 1106/2010 г. ІІ т.о., решение по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1863/2010 г., ІV г.о. Що се отнася до правилността на изводите, обективирани в мотивите към въззивното решение, които са изведени след преценка на конкретните факти и доказателства по спора, то тя е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираните от касатора въпроси, свързани с предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед /неточно посочени като материалноправни/ са разяснени в т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая липсват данни, от които да се направи извод за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителните за съдилищата разрешения, дадени в посоченото тълкувателно решение, тъй като съдът се е произнесъл именно с оглед надлежно въведеното от ищеца твърдение за връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед и обезпечителния характер на ценната книга, като е констатирал липсата на надлежни доказателства за конкретното каузално правоотношение. Що се отнася до поддържаните от касатора доводи за липса на спор между страните за съществуването на конкретен договор за заем, обуславящ дължимост и на претендираното вземане по ефекта, тези твърдения са насочени изцяло към основанието за касиране по чл.281, т.3, предл.трето от ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането на ответницата по касация по чл.78, ал.3 ГПК е неоснователно поради липсата на приложени към отговора на касационната жалба доказателства за направени разноски за производството пред ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 37 от 04.05.2015 г. по в.т.д. № 79/2015 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: