О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 26.07.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1124 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. П., чрез процесуалния представител адв. Б. К. срещу решение № 2271/01.12.2016г. по в.т.д. № 592/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в в частта, с която след частична отмяна на решение № 674/21.04.2015г. по т.д. № 5686/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 с-в e отхвърлен предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно осн. чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на стойността на неизплатения му дружествен дял поради прекратяване на участието му като съдружник в дружеството за разликата над 13 000лв. до размера на 314 913, 38 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено между страните, че касаторът е бил съдружник в ответното дружество, като е изключен от същото по решение на ОС, без да са уредени имуществените отношения във връзка с прекратяване на участието му. Въззивният съд е изложил съображения по заключенията на всички назначени по делото експертизи във връзка с установяване размера на паричната равностойност на претендирания от касатора дружествен дял въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. 30.09.2011г. Отчетено е било, че: първоначалното заключение на в.л. С.М. по ССЕ пред СГС е изготвено на база междинен счетоводен баланс към 30.09.2011г. и при вариант на корегиран от вещото лице баланс поради неправилно отразяване на стойност на Д.; комбинираната съдебно оценителна и счетоводна експертиза е определила пазарна цена на притежаваните от дружеството недвижими имоти и оттам стойност на собствения капитал на дружеството и стойност на дружествен дял на ищеца; вещите лица по тройната съдебно счетоводна и оценителна експертиза, назначена от СГС, са съставили баланс към датата на прекратяване на участието на съдружника като отново са отразили пазарни стойности на дълготрайните материални активи. САС е кредитирал заключението на тричленната ССЕ, назначена във въззивното производство. Вещите лица по същото са изготвили счетоводен баланс към 30.09.2011г. при съобразяване на данни за стойност на придобиване и проверка на верността на счетоводните записвания на дружеството. Въззивният съд не е споделил доводите на касатора, че при определяне на дължимата сума по чл.125, ал.3 ТЗ вещите лица следва да проверят междинния баланс при отчитане на пазарната стойност на активите и тяхната преоценка съобразно същата. САС е приел, че такъв метод е приложим единствено при определяне на ликвидационен дял на съдружниците при прекратяване на дружеството, каквато хипотеза не е била налице. Поради изложеното е заключил, че съгласно кредитираното от него заключение на вещите лица искът следва да се уважи до раземера на 13 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ При изчисляване на дяловото участие на изключен съдружник, следва ли да се имат предвид записванията на активите в инвентарната книга на предприятието, следва ли да има оглед от вещо лице, следва ли да са проследени в резултат на какви минали събития /сделки/ са били придобити, т.е. следва ли да се вземат предвид активите при т.нар. „едностранно записване“, или е задължително изчисляването да стане само при наличието на т.нар. „двустранно записване“, което изисква ЗСч? Може ли съдът да се позове на счетоводни записвания при ответника, оспорени от двете страни в процеса или следва да се съобрази с принципа на дирене на истината и да назначи счетоводна експертиза, която да направи цялостна проверка на наличното имущество и задължения и да определи дяловете на съдружниците?; 2/ Липсата на надлежно съставен междинен баланс предпоставка ли е за назначаване на счетоводна експертиза, която да не се позовава само и единствено на счетоводни записвания на ответника, а да провери точното и редовно водене на счетоводните книги?; 3/ Може ли дружеството да черпи права от неправомерно поведение – вписване на обстоятелства / изключване на съдружник/ в търговския регистър след изтичане на срока по чл.74, ал.2 ТЗ, нередовно водени счетоводни книги / чл.55, ал.2 ТЗ/, оспорен от него счетоводен баланс и несъставяне на точен и верен счетоводен баланс? В случай, че „не“, не следва ли да се допусне цялостно изследване на икономическото състояние на дружеството към датата на твърдяното изключване?
Въпросите са поставени при поддържани от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Противоречието със задължителна съдебна практика се обосновава с приетото по ТР №1/06.12.2002г. по т.д.1/2002г. на ОСГК на ВКС, и постановените от ВКС : Определение № 39/30.01.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 87/06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, II т.о.; Определение № 252 по т.д. № 3051/2013г. на ВКС, II т.о., а противоречивото разрешаване на поставените правни въпроси се основава на цитираните от касатора: Решение № 58/ 10.03.2011г. по т.д. № 490/2010г. на ОС-Ст.З., Решение № 87/30.10.2013г. по т.д. № 39/2013г. на ОС-Враца; Решение № 403/07.07.2015г. по т.д. № 356/2013г. на ОС-Пловдив и др., приложени към изложението.
Настоящият състав на ВКС намира, че нито един от поставените правни въпроси не попада в приложеното поле на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда, т.е. съдът да е изградил правните си изводи по предмета на спора, въз основа на произнасянето си по поставения правен въпрос. Оплакванията за неправилност на въззивното решение не са предмет на дейността на касационната инстанция във фазата по селекция на касационната жалба. В случая въззивният съд е изложил мотиви и е основал крайното си решение въз основа на заключение, по допусната експертиза именно за проверка на съставения от дружеството счетоводен баланс съгласно приложимите счетоводни стандарти, което заключение е изготвено след извършване на такава проверка и направени частични корекции /относно заприходяване на някои Д. и отразяване на извършен ремонт/. Всички други включени във формулираните въпроси факти, подлежат на проверка, което е извън дейността по реда на чл.288 ГПК. Следва да се има предвид, че основния спорен въпрос между страните, по който има произнасяне от решаващия съд и който е обусловил резултата от правния спор е : при изготвянето на междинния баланс към края на месеца, през който е станало прекратяване на членството на съдружника, коя стойност на придобитите от дружеството активи следва да се вземе предвид : тяхната историческа цена, т.е. по цената по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване или на база пазарна цена на активите. Въззивният съд се е произнесъл в съотвествие със съществуващата задължителна съдебна практика, обективирана в служебно известни на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 64/09.06.2009г. по т.д.№ 504/08г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о., а именно, че при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти.
Налага се извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответника не се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2271/01.12.2016г. по в.т.д. № 592/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: