О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 27. 05. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 933/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. Д. срещу решение от 10.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 451/07 г. по описа на Софийски градски съд,ІІ”Б” отд. потвърждаващо решение от 01.12.2006 год.по гр.д. № 13025/2006 год.на Софийски районен съд-30 състав,с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Е. П. Д. да му осигури достъп до вътрешния двор на къщата,находяща се в гр. С., ул.”Н”№ 4 и към общите части на сградата,като му предостави ключовете от сменените патрони и катинар на двете врати – вратата към двора и входната врата,която осигурява достъп до тавана и мазето,както и да освободи от натрупаните материали общите стълби към мазето и таванското помещение.
За да отхвърли исковете като неоснователни,съдът след съвкупна преценка на доказателствата по делото – писмени и гласни е приел,че страните са съсобственици в сградата,като касатора е собственик на жилище находящо се на първия етаж на сградата ,а ответницата на жилище на втория етаж на сградата. Жилищната сграда има два самостоятелни входа,като касатора ползва дворна врата № 4,разположена по лицето на имота и входната врата към жилището му,разположена по източната фасада на сградата срещу дворната врата. Ответницата ползва дворна врата № 5,за да стигне до северния вход на сградата и оттам по стълбището се качва до втория етаж. От жилището на касатора има врата към вътрешното стълбище през което се стига до тавана и до мазетата. Ответницата е подменила патроните на дворната входна врата и входната врата на сградата,които ползва и чрез които осъществява единствения възможен достъп до жилището й на втория етаж. И тъй като разпределението на ползването на входовете е установено от страните преди смяната на патроните на вратите,наложило се поради повреда на единия и ръждясване на другия,съдът е приел,че не е налице промяна в състоянието на имота и действията на ответницата не са неправомерни и неоснователни и не представляват посегателство и смущение при упражняването на правото на собственост от касатора. С оглед предназначението на северната част от двора,преградена с телена ограда,а именно служеща за достъп до жилището на ответницата и поради липсата на съоръжения или помещения собственост на касатора съдът е приел,че не е налице ограничение или нарушение на правото но собственост на касатора. Недоказан е останал и факта,че стълбището е затрупано с материали,които препятстват достъпа до тавана и мазето.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон,както и за необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивната инстанция се е произнесла неправилно по съществен материално правен и процесуален въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1132/14.04.1982 год.по гр.д. № 581/82 год.,І г.о. и решение № 1818/13.11.2002 год. по гр.д. №2183/01 год.,ІV г.о.и е от значение за точното прилагане на закона – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,като заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е решаван противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационото обжалване би било допустимо по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпроса води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да бъде посочено,че обжалваното решение не противоречи на представените решения,а по приложението на чл.109 ЗС не е налице непълнота и неяснота в правната уредба, съществува последователна съдебна практика и не се налага да се възприеме тълкуване на закона .
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 451/07 г. по описа на Софийски градски съд,ІІ”Б” отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: