Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 5324/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр.София, 17.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5324/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. В. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 5224/09.05.2013 год. срещу въззивното решение № 610 от 28.03.2013 год. по гр.дело № 3133/2012 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 152 от 25.04.2012 год. и решение № 197 от 06.06.2012 год. по гр.дело № 579/2011 год. на Пернишкия окръжен съд. С първото от първоинстанционните решения е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Н. М., А. Д. М. и М. Д. В. иск за установяване собствеността на основание: а/ договор за покупко-продажба с [община] от 03.06.1991 год.; б/ договор за доброволна делба от 12.04.1996 год. и в/ изтекла придобивна давност за периода от 03.06.1991 год. до 03.12.2010 год., върху 1/3 идеална част от втория етаж, състоящ се от четири стаи, коридор, стълбище, санитарен възел и тераса, заедно с 1/3 идеална част от подпокривното пространство, заедно с общите части на двуетажната жилищна сграда с разгърната застроена площ от 104 кв.м., построена върху УПИ ІХ-5482 по действащия ЗРП на [населено място], Ц. градска част, с площ 266 кв.м. и дворното място, с административен адрес: [населено място], [улица]. С решение № 197 от 06.06.2012 год. по същото дело е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на първоначалното решение.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон.
С молба от 29.05.2013 год. касаторът сочи като основания за допускане на касационно обжалване: а/въззивното решение е неправилно и необосновано, като с него са потвърдени решенията по гр.дело № 579/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, постановени без да има достатъчно доказателства, събрани в гражданското производство; б/искът за признаване за установено, че касаторът е собственик на процесния имот на основанията по исковата молба е основателен и доказан; в/във въззивното решение се споделя неправилния извод на окръжния съд, че договора за покупко-продажба с [община] от 03.06.1991 год. е нищожен и че към 12.04.1996 год. общината не е била собственик на 2/3 ид.части от дворното място и построената в него жилищна сграда; г/ касаторът е собственик и на основание придобивна давност за периода от 03.06.1991 год. до 03.12.2010 год.; д/ доказано е, че касаторът живее в имота от 1975 год.; е/ отмяната на обжалваното решение ще доведе до точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 20.10.1992 год. по гр.дело № 914/1992 год. на Пернишкия районен съд /по което като ответник е взел участие и касатора/ е обявен за нищожен договора от 03.06.1991 год., с който [община] е продала на Ю. Д. В. 2/3 идеални части от процесния имот. Прието е по-нататък, че имотът е бил отчужден от държавата през 1978 год., а собствеността върху него е възстановена поетапно в полза на наследниците на Методи А. И./починал през 1965 год./ – със заповед № 1312/11.03.1991 год. на председателя на В. на ОбНС-гр.П. за 1/3 идеална част, на основание чл.102 ЗТСУ/отм./ и с решение № 528/05.03.1993 год. на кмета на [община] – за останалите 2/3 идеални части, на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С оглед на това, прието е, че към 12.04.1996 год., когато е извършена доброволна делба с Ю. Д. В. /съпруга на касатора/, [община] не е била собственик на 2/3 идеални части от дворното място и построената в него сграда, а собственици са били част от наследниците на М. А. И., поради което делбата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
Посочено е, че с влязло в сила решение № 739 от 07.03.1998 год. по гр.дело № 645/1998 год. на Пернишкия районен съд е постановено, че Ю. Д. В. /наследник на М. А. И./ притежава 1/3 идеална част от дворното място, представляващо имот пл.№ 5482 в [населено място], [улица] от двуетажната сграда, състояща се от два магазина и жилище на втория етаж. Прието е за установено още и че с влязло в сила решение № 35 от 28.02.2006 год. по същото гр.дело № 645/1998 год. на Пернишкия районен съд в дял на Ю. Д. В. е поставен кафе-аперитив на първия етаж на сградата в УПИ ІХ-5482 в кв.1, заедно с прилежащите му 1/3 идеални части от мазетата, от складовата площ и поземления имот, а целия втори етаж на сградата, заедно с прилежащата му 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място е поставен в дял на Д. М. А..
Въззивният съд е възприел като правилен и извода на първата инстанция, че ищецът/сега касатор/ не е придобил собствеността по давност, тъй като не е ангажирал доказателства за упражнявано от него явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, а същевременно ответниците са представили доказателства за владение на имота на правно основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е посочил влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешаван в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо, липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Както касационната жалба, така и молбата от 29.05.2013 год. съдържат единствено най-общо формулирани оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тези оплаквания, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща само оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК ще следва да бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК, което напълно би обезсмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 610 от 28.03.2013 год. по гр.дело № 3133/2012 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, по жалба вх.№ 5224/09.05.2013 год. на В. Г. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: